Феликс Дзержински: Разлика между версии

'''Феликс Едмундович Дзержински''' ({{lang-ru|Фе́ликс Эдму́ндович Дзержи́нский}}) или '''Феликс Джержински''' ({{lang-pl|Feliks Dzierżyński}}; {{lang-ru|Фе́ликс Эдму́ндович Дзержи́нский}}) е [[съветски]] [[комунист]], [[революционер]] и държавник от [[поляци|полски]] произход.

Той е основател и пръв председател на Всеруската извънредна комисия за борба с контрареволюцията и саботажа при правителството на [[Съветска Русия]] - – болшевишката [[тайна полиция]] с първоначално име Всерусийска извънредна комисия ([[ВЧК]]), по-известна само като [[ЧК]] (''Всероссийская чрезвычайная комиссия по борьбе с контрреволюцией и саботажем при СНК [[РСФСР]]''), предшественичка на бъдещия [[КГБ|Комитет за държавна сигурност на СССР]] (по-известен като КГБ).

Присъединява се към [[Марксизъм|марксистката]] [[Литовска социалдемократическа партия]] през 1896 г. Сред основоположниците е на социалдемократическите традиции в Кралство [[Полша]] и [[Литва]] през 1900 г. Голяма част от младините си прекарва по затвори. Арестуван е по обвинения за революционна дейност през 1897 и 1900 г., заточен е 2 пъти в [[Сибир]], но успява да избяга. Отива в Берлин и се завръща, за да участва в [[Руска революция (1905)|неуспешната революция]] от [[1905]] г. Отново е затворен, този път в арест на т.нар. [[Охранка]]. Пуснат е на свобода през 1912 г. Скоро след това отново е арестуван за революционна дейност и е затворен в [[Москва]]. Освободен е през март 1917 г. („бяга“, според в-к "„[[Правда]]"“) от затвора заедно с много други затворници. Присъединява се към [[КПСС|Болшевишката партия]].

* председател на ВЧК на РСФСР (20.121917 - – 08.07.1918; 22.08.1918 - – 01.03.1922)

* [[народен комисар]] на вътрешните работи на РСФСР (30.03.1919 - – 06.07.1923)

* председател на [[ГПУ]] при [[НКВД]] на РСФСР (01.03.1922 - – 18.09.1923)

* народен комисар на железопътния транспорт на СССР (06.07.1923 - – 02.02.1924)

* председател на ОГПУ на СССР (18.09.1923 - – 20.07.1926)

* председател на Висшия съвет на народното стопанство на СССР (02.02.1924 - – 20.07.1926)

Като ръководител на ВЧК Дзержински ползва методите на работа на тайната служба ("„[[охранка]]та"та“) на Имперска Русия. Под негово ръководство те непрекъснато се усъвършенстват и прилагат, както в контраразузнаването, така и във външното разузнаване.

Бързо осъзнал липсата на какъвто и да е контрол от страна на Совнаркома върху дейността на ВЧК, Ф. Е. Джержински става иноватор в провокационните манипулации, представляващи създаване на фалшиви организации, имитиращи контрареволюционна дейност с оглед привличане и впоследствие арестуване и ликвидиране на антисъветските елементи. Най-известните негови операции на които той е инициатор и ръководител са "Тръст"„Тръст“ и Оперпут". Чрез тях ВЧК прониква дълбоко в останалите в СССР контрареволюционни групи, както и в емигрантските кръгове на руското дворянство в чужбина. Имитацията на подготовка на контрареволюционно въстание в Болшевишка Русия е съвършена и заблудата е толкова голяма, че агентите на ВЧК успяват да примамят бележити дейци на контрареволюцията да се завърнат в СССР с оглед да "оглавят„оглавят борбата"борбата“, при което веднага са арестувани, повечето от тях са измъчвани при разпит в подземията на Лубянка и в крайна сметка са ликвидирани.

Характерно за дейността на Джержински е, че като неотменим жалон в дейността си поставя своята безкомпромисна себеотдайност на олтара на революционната победа. Някои съвременни изследователи считат, че този негов похват е заимстван от възпитанието му за [[йезуит]] в ученическите му години. В историята на "тайния„тайния фронт"фронт“ той въздига провокационната дейност на междудържавно ниво. По-късно след смъртта му цялата методология по инспирирането на "революционни„революционни ситуации"ситуации“, организацията на "народни„народни и антиимпериалистически фронтове"фронтове“ и свързаните с тях "активни„активни мероприятия"мероприятия“ официално са провъзгласени на VІ пленум на Коминтерна като държавна политика на СССР.