Лебедово езеро: Разлика между версии

| премиера = 20 февруари (4 март) 1877 г.

== Сюжет ==

* Одета - – принцеса, омагьосана в лебед

* Зигфрид - – принц

* Ротбарт - – зъл магьосник

* Одилия - – дъщеря на Ротбарт

В деня на своето пълнолетие принц Зигфрид се влюбва в Одета - – омагьосана от злия магьосник Ротбарт в лебед. Одета възвръща човешкия си облик през нощта. Тя живее в гората, заобиколена от верните си приятелки - – също омагьосани в лебеди. Магията може да се развали само от силата на истинската любов. Влюбеният Зигфрид се кълне във вечна вярност и обещава да обяви годежа на следващия ден по време на бала в двореца.

Балетът е създаден за Имперския руски балет в Москва по поръчка на директора му [[Владимир Бегичев]]. Въпреки че няма много документи, прието е, че Бегичев и първият солист [[Василий Гелцер]] са автори на либретото<ref name="ЧН">[http://en.tchaikovsky-research.net/pages/Swan_Lake „Лебедово езеро“ на сайта Tschaikovsky Research]</ref><ref name="cal"/>, като се вдъхновяват от приказката Der Geraubte Schleier („Откраднатият воал“) на [[Йохан МузeусМузеус]] и от руската народна приказка „Бялата патица“.<ref name="cal">[https://californiaballet.wordpress.com/2011/03/23/the-history-of-swan-lake/История на „Лебедово езеро“ на сайта на Калифорнийския балет]</ref> Балетът е поръчан за примата Лидия Гейтен, която впоследствие се отказва от участие.<ref name="ЧН"/>

Това е първият балет на Чайковски. Преди това музиката на постановките е подчинена на хореографията и изпълнява поддържаща роля. Чайковски е неудовлетворен и обръща баланса на силите като представя сложна композиция, която доминира над хореографията. Произведението е прието хладно - – диригентът се оплаква от нейната сложност, а танцьорите, че е "невъзможна„невъзможна за танцуване"танцуване“.<ref name="cal"/> Чайковски и хореографът [[Венцел Рейзингер]] не си сътрудничат и работата напредва бавно. Рейзингер дори се опитва (неуспешно) да даде определени части на други композитори.<ref name="cal"/>

Премиерата е на 20 февруари (4 март) 1877 г. на сцената на московския [[Болшой театър]]. Сценографи са Карл Валц (2 и 4 действие), Иван Шангин (1 д.) и Карл Гропиус (3 д.). Диригент е Степан Рябов. Балетът се е състоял от 4 действия, всяко с по една картина. В ролите: [[Полина Карпакова]] като Одета/Одилия, Станислав Гилерт - – Зигфрид, Сергей Соколов - – Ротбарт.<ref name="ЧН"/><ref name="БЭ">Лебединое озеро // Балет. Энциклопедия. - – Москва, 1981, с. 299</ref> Постановката на Рейзингер е приета много хладно и е свалена от сцена през 1882 г.<ref name="ЧН"/> след 41 представления.<ref name="cal"/> Самият Чайковски пише на своята приятелка Надежда фон Мек, че „Лебедово езеро“ е по-слаб от „[[Силвия (балет)|Силвия]]“ на [[Лео Делиб|Делиб]].<ref name="ЧН"/>

През 1882 г. балетмайсторът [[Йосиф Хансен]] възобновявава и частично преработва спектакъла. В ролята на Одета/Одилия са [[Лидия Гейтен]] и Елена Калмикова, на Зигфрид - – [[Алфред Бекефи]].<ref name="БЭ"/>. През 1901 г. [[Александър Горски]] прави нова постановка за московската сцена. <ref name="БЭ"/>

{{цитат|''Не можех да допусна, че музиката на Чайковски е лоша и че провалът се дължи на него. Проблемът не беше в музиката, а в продукцията на балета, в танците.''|Мариус Петипа}}

Пълната музика на балета е поставяна само веднъж - – през сезон 1955/1956 на сцената на Дъражвния балет в [[Саратов]].<ref name="ЧН"/>

Днес едва ли ще се намерят две еднакви театрални партитури на балета. За най-радикални се считат обаче виенската постановка на [[Рудолф Нуреев]] и версията на Бурмейстер.

През юни 1962 г. Нуреев е поканен от Кралския балет в Лондон в ролята на Зигфрид в постановката на [[Нинет де Валоа]] и [[Фредрик Аштън]]. Нуреев изпълнява ново соло в края на първо действие, преди [[па де троа]]то - – част, която обикновено не се изпълнява. Тази добавка е възприета радушно и остава част от последващи лондонски постановки.<ref name="Нур"/>

През окомври 1964 г. Нуреев поставя цялостна своя хореография за Виенската опера. Докато в руската традиция сюжетът се върти около двойния образ на Одета/Одилия, Нуреев центрира своята постановка върху Зигфрид. Той изпълва образа на принца и го развива в психологически план - – първо тъжен и обзет от скука, после влюбен и накрая измамен и унищожен. <ref name="Нур">[http://www.nureyev.org/rudolf-nureyev-choreographies/rudolf-nureyev-swan-lake „Лебедово езеро“ на Нуреев // Фондация Нуреев]</ref>

{{цитат|''За мен „Лебедово езеро“ е фантазията на принц Зигфрид. Възпитанието му в духа на романтичното разпалва страстта му към безкрая и той отказва да приеме реалността на властта и на брака, който му е натрапен от учителя му и майка му. За да избегне скучната си съдба, той създава идеята за езерото - – това "друго„друго място"място“, за което мечтае. Съзнанието му ражда както идеализираната любов, така и забраната йѝ. Белият лебед е недостижимата жена, черният лебед - – нейният огледален образ, тоно както и Ротбарт е корумпираната същност на учителя Волфганг. Когато фантазията изчезва, принцът не знае как да запази разума си.''|Рудолф Нуреев<ref name="Нур"/>}}

Двадесет години по-късно, през 1984 г., Нуреев прави още по-радикална промяна в постановка за Парижката опера. Цялата история става плод на въображението на принца. Нуреев добавя пролог, в който принцът сънува кошмар - – голяма граблива птица отвлича момиче, което се превръща в лебед. Според [[Зигмунд Фройд|Фройд]], грабливата птица изобразява желанието на мъжа да се докаже сексуално. Одета и Одилия са проекции на страстта на младия принц. Той е обсебен от вина към майка си, тъй като отказва да приеме властта и свободата да избере съпруга. Изплашен от перспективата да възмъжее, той се оттегля във фантазиите си. Някои интерпретират това като латентен [[аутизъм]] и дори [[хомосексуалност]].<ref name="Нур"/>

През 1995 г. английският хореограф Матю Борн поставя „Лебедово езеро“ в „Садлърс Уелс“ в Лондон почти изцяло в мъжки състав. Либретото е променено, а част от музиката реаранжирана. Главният герой е престолонаследник, чието желание за свобода и индивидуалност е представено чрез образа на лебеда. Борн, който не е балетен хореограф, иска да покаже физическата и агресивна страна на лебедите. Хореографията е вдъхновена от „Птиците“ на [[Алфред Хичкок|Хичкок]], а либретото от скандалите около кралското семейство и развода на принц Чарлз. <ref>Интервю с Матю Борн // https://www.theguardian.com/stage/2013/oct/14/how-we-made-matthew-bourne-swan-lake</ref>

=== В България ===

Хореография – [[Лидия Вълкова]];

Диригент – [[Венедикт Бобчевски]];

ОдилияОдета – [[НинаЕлена КираджиеваВоронова]];

Зигфрид – [[Атанас Петров]];