Авксентий Пелагонийски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
WOSlinker (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 8:
| починал-място = [[София]], [[България]]
}}
'''Авксентий''' е висш [[България|български]] [[Българска православна църква|православен]] [[духовник]], последователно [[митрополит]] на [[Повардарска епархия|Велешка]] и [[Преспанско-пелагонийскаПелагонийска епархия|Пелагонийска епархия]].
 
== Биография ==
Ред 40:
През 1913 година след като Битоля попада в Сърбия след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]], Авксентий заедно с другите български митрополити е прогонен от новите сръбски власти.<ref name="Църковен вестник 35"/> На 17 юни 1913 година, заедно със своя протосингел архимандрит [[Горазд (архимандрит)|Горазд]] е задържан и арестуван от сръбските власти, а на 25 юни същата година под усилена стража е екстрадиран в Солун и от там в Цариград.<ref>[http://iztok-zapad.eu/uploads/materials/Poslednite_vladici.pdf Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония. София, 1912, стр. 29.]</ref>
 
След влизането на България в [[Първа световна война|Първата световна война]] и освобождаването на [[Вардарска Македония]] Авксентий в края на декември 1915 г.година пристига в Битоля и макар и с разклатено здраве, той поема отново своята Пелагонийска епархия. След [[Битолско настъпление|превземането на Битоля]] от силите на [[Антанта]]та през есента на 1916 г. Авксентий премества седалището си в [[Прилеп (град)|Прилеп]], където остава до поражението на България през 1918 г.<ref>Алманах на българските национални движения след 1878 г. София, 2005, с. 72.</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/pp_ht/pp_ht_5.html#2_5 Петров, Петър и Христо Темелски. Църква и църковен живот в Македония. София, 2003, с. 138-139]</ref>
 
Оттегля се в София, където умира на 24 февруари 1919 година, докато чете току-що излязлата книга на [[Кирил Пърличев]] „Сръбските жестокости в Македония“.<ref name="Църковен вестник 35"/> Опелото му е извършено от [[Борис Охридски]] в присъствието на министър-председателя [[Теодор Теодоров]], министрите [[Стоян Данев]], [[Андрей Ляпчев]], [[Никола Мушанов]], а реч държи [[Димитър Михайлов (общественик)|Димитър Михайлов]]. Погребан е в двора на църквата „[[Свети Спас (София)|Свети Спас]]“, разрушена при бомбардировка в 1944 година.<ref name="Църковен вестник 36">Църковен вестник, година ХХ, брой 5, събота, 1 март 1919, стр. 36.</ref>
Ред 48:
 
{{пост начало}}
{{пост| [[Повардарска епархия|велешки митрополит]]<br/>|[[1894]]|[[1906]]|[[Дамаскин Велешки|Дамаскин]]|[[Мелетий Велешки|Мелетий]]}}
{{пост| [[Преспанско-пелагонийскаПелагонийска епархия|пелагонийски екзархийски митрополит]]<br/>|[[1906]]|[[1913]]|[[Григорий Пелагонийски|Григорий]]|[[Варнава Сръбски|Варнава]]{{Br}}<small>(администратор на Вселенската патриаршия)</small>}}
{{пост| [[Преспанско-пелагонийскаПелагонийска епархия|пелагонийски екзархийски митрополит]]<br/>|[[1915]]|[[1918]]|[[Варнава Сръбски|Варнава]]{{Br}}<small>(администратор)</small>|[[Варнава Сръбски|Варнава]]{{Br}}<small>(администратор на Вселенската патриаршия)</small>}}
{{пост край}}