Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
От средата на седемдесетте години в сферата на биологията се наблюдава революция, след като развитието на нови методи за изучаването на ДНК позволи нови и коренно различни научни подходи. Тези технологии дават значим отпечатък не само върху генетиката, но и върху други сфери - от [[биология]]та до [[еволюция]]та и върху обществото.
 
Чрез техниката на рекомбинантната ДНК в лабораторията могат да се съединят [[ДНК]] на различни организми. В началото тази техника е използвана от учените, за да получат повече копия от ДНК фрагмент, така че да може да бъде изследвано от биохимична гледна точка. Това може да бъде направено по различни начини, много от които се основават на вмъкването на ДНК от чужд организъм в клетки на микроорганизми. В подходящи условия това ДНК е възпроизведено и предадено на дъщерните клетки чрез клетъчното делене. По този начин една определена [[секвенция]] на ДНК може да бъде разширена (клонирана), предоставяйки милиони еднакви копия, които могат да бъдат изолирани в чист вид. Днес са развити също методи за клониране ДНК [[ин витроинвитро]] (извън живия организъм).
 
Изследването секвенциите на клонирано ДНК има основополагаща роля в разбирането от страна на изследователите на структурната организация на гените и на генната взаимообвързаност с генните продукти. Много от знанията за сложността на структурата и за контролирането на еукариотните гени и за ролята на гените в развитието са получени от използването на тази техника.