Михаил Лермонтов: Разлика между версии

| жанрове = [[поезия]], [[роман]]

През [[1834]] г. Лермонтов става офицер в Лейбгвардейския хусарски полк в [[Пушкин (град)|Царско село]]. След смъртта на [[Александър Пушкин]] през [[1837]] г. Лермонтов му посвещава поемата на ''„На смерть поэта“'', изпълнена с обвинения към съвременното руско общество. Тя предизвиква широк отзвук и му донася популярност, но предизвиква недоволството на цар [[Николай I (Русия)|Николай I]] и Лермонтов е арестуван и изпратен в [[драгун]]ска част в [[Кавказ]]. Там той се запознава със заточени [[Декабристко въстание|декабристи]], както и с известни [[Грузия|грузински]] интелектуалци.

През [[1838]] г., със съдействието на поета [[Василий Жуковски]], Лермонтов се завръща в столицата. Той започва да публикува стихове и придобива известност в литературните среди. През [[1840]] г. се запознава с критика [[Висарион Белински]], който го нарича „голямата„''голямата надежда на руската литература“литература''“.

В началото на 1840 г. Лермонтов е осъден от военен съд за дуела си със сина на [[Франция|френския]] посланик. Отново е изпратен в Кавказ, където се отличава в боевете при река [[Валерик]]. В началото на [[1841]] г. се завръща за кратко в Санкт Петербург и дори замисля издаването на собствено списание, но скоро е изпратен обратно в Кавказ.

На път към частта си е убит при дуел в [[Пятигорск]] на [[27 юли]] [[1841]] г. Тялото му е пренесено в гробницата на семейство Арсениеви в Тархани през [[1842]] г.