Бернхард II (Брауншвайг-Люнебург): Разлика между версии

Той е първият син на херцог [[Фридрих II (Брауншвайг-Люнебург)|Фридрих II от Брауншвайг-Люнебург]] (1418–14781418 – 1478) и съпругата му Магдалена фон Бранденбург (1412–14541412 – 1454), дъщеря на [[курфюрст]] [[Фридрих I (Бранденбург)|Фридрих I от Бранденбург]].<ref>Christa Geckler: Die ''Celler Herzöge – Leben und Wirken 1371–17051371 – 1705''. Georg Ströher, Celle 1986, ISBN 3-921744-05-8. OCLC 255990175.</ref>

През 1453 г., по желание на епископ Магнус фон Хилдесхайм, Бернхард eе избран за негов ''коадютор'' и след смъртта му става негов наследник.<ref>Ferdinand Spehr: [https://de.wikisource.org/wiki/ADB:Bernhard_von_Braunschweig-L%C3%BCneburgLüneburg ''Bernhard von Braunschweig-Lüneburg'']. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 2, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 418.</ref> През 1457 г. баща му го извиква обратно, предава му управлението на [[Княжество Люнебург]] и се оттегля в [[манастир]].

Бернхард II се жени през 1463 г. за Матилда фон Шауенбург († 22 юли 1468), дъщеря на граф Ото II фон Холщайн-Шауенбург. Бракът е бездетен.

След смъртта на бездетния Бернхард II през 1464 г. управлението в [[Княжество Люнебург]] поема по-малкият му брат [[Ото V (Брауншвайг-Люнебург)|Ото V Победоносни]]. През 1466 г. вдовицата му Матилда фон Шауенбург се омъжва втори път за княз [[Вилхелм I (Брауншвайг-Волфенбютел)|Вилхелм I от Брауншвайг-Волфенбютел]] (1392–14821392 – 1482).