Хатихумаюн: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: 1856 г. 18 февруари. Султан Абдул Меджид I обявява нов реформен акт – т. нар. Хатихумаюн (Хат-и хума...
 
Plamen starbov (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 1:
Хатихумаюнът е реформен акт, обявен на 18 февруари 1856 година от султан Абдул Меджид I (Хат-и хумаюн – букв. щастливо писмо; султанска наредба по най-важните държавни въпроси).
1856 г. 18 февруари. Султан Абдул Меджид I обявява нов реформен акт – т. нар. Хатихумаюн (Хат-и хумаюн – букв. щастливо писмо; султанска наредба по най-важните държавни въпроси). Той е споменат в Парижкия мирен договор 1856 г. и по този начин придобива характер на международно задължение. Хатихумаюнът повтаря основните постановки на Гюлханския хатишериф и обещава нови реформи. Прокламират се равните възможности между мюсюлмани и немюсюлмани при заемане на държавни длъжности, в съдилищата, при прием в гражданските и военни учебни заведения. Хатихумаюнът предоставя право на всяка християнска общност да се обръща пряко към правителството със свои искания. Новият реформен акт създава условия за по-бързото навлизане на капиталистическите отношения в икономиката, като стимулира оформянето на буржоазна прослойка, предимно от нетурските народности, дава тласък на светската култура и образование. С настъпването на Източната криза (1875–1878) реформите са прекратени, а по време на управлението на султан Абдул Хамид II в империята е установен реакционен режим.
 
1856 г. 18 февруари. Султан Абдул Меджид I обявява нов реформен акт – т. нар. Хатихумаюн (Хат-и хумаюн – букв. щастливо писмо; султанска наредба по най-важните държавни въпроси). Той е споменат в Парижкия[[Парижки мирен договор (1856 г.)]] и по този начин придобива характер на международно задължение. Хатихумаюнът повтаря основните постановки на [[Гюлханския хатишериф]] и обещава нови реформи. Прокламират се равните възможности между мюсюлмани и немюсюлмани при заемане на държавни длъжности, в съдилищата, при прием в гражданските и военни учебни заведения. Хатихумаюнът предоставя право на всяка християнска общност да се обръща пряко към правителството със свои искания. Новият реформен акт създава условия за по-бързото навлизане на капиталистическите отношения в икономиката, като стимулира оформянето на буржоазна прослойка, предимно от нетурските народности, дава тласък на светската култура и образование. С настъпването на Източната криза (1875–1878) реформите са прекратени, а по време на управлението на султан Абдул Хамид II в империята е установен реакционен режим.
 
Новият реформен акт създава условия за по-бързото навлизане на капиталистическите отношения в икономиката, като стимулира оформянето на буржоазна прослойка, предимно от нетурските народности, дава тласък на светската култура и образование.
 
С настъпването на [[Източната криза]] ([[1875]]–[[1878]]) реформите са прекратени, а по време на управлението на султан [[Абдул Хамид II]] в империята е установен реакционен режим.
 
 
[[Категория:История на Турция]]
 
 
[[en:Hatt-ı Hümayun]]
[[ja:改革勅令]]