Хатихумаюн: Разлика между версии

1856 г. 18 февруари. Султан Абдул Меджид I обявява нов реформен акт – т. нар. Хатихумаюн (Хат-и хумаюн – букв. щастливо писмо; султанска наредба по най-важните държавни въпроси). Той е споменат в Парижкия мирен договор 1856 г. и по този начин придобива характер на международно задължение. Хатихумаюнът повтаря основните постановки на Гюлханския хатишериф и обещава нови реформи. Прокламират се равните възможности между мюсюлмани и немюсюлмани при заемане на държавни длъжности, в съдилищата, при прием в гражданските и военни учебни заведения. Хатихумаюнът предоставя право на всяка християнска общност да се обръща пряко към правителството със свои искания. Новият реформен акт създава условия за по-бързото навлизане на капиталистическите отношения в икономиката, като стимулира оформянето на буржоазна прослойка, предимно от нетурските народности, дава тласък на светската култура и образование. С настъпването на Източната криза (1875–1878) реформите са прекратени, а по време на управлението на султан Абдул Хамид II в империята е установен реакционен режим.▼