Разлика между версии на „Божествена комедия“

редакция без резюме
м (Интервал в заглавие на раздел Външни препратки)
[[File:Alighieri - Divina Commedia, Nel mille quatro cento septe et due nel quarto mese adi cinque et sei - 2384293 id00022000 Scan00006.jpg|thumb|''Comencia la Comedia'', 1472]]
 
'''Божествена комедия''' ([[италиански език|итал.]] ''Commedia'', по-късно ''Divina Commedia'') е поема, написана от [[Данте Алигиери]] в периода [[1307]]  [[1321]] г.
 
== Структура и сюжет ==
''Божествена комедия'' е съставена от три части, ''Inferno'' (Ад), ''Purgatorio'' (Чистилище) и ''Paradiso'' (Рай), всяка от които има съответно 34, 33 и 33 песни.
 
Поетът разказва в първо лице пътешествието си през трите дяла в царството на мъртвите, продължаващо през Страстната седмица през пролетта на [[1300]] г. Неговият водач през Ада и Чистилището е латинският поет [[Вергилий]], автор на ''[[Енеида]]'', а през Рая е [[Беатриче Портинари|Беатриче]], дантевият идеал за идеалната жена. Беатриче е истинска флорентинка, с която той се запознал в детството си и на която се възхищавал отдалече.
 
== Ад ==
=== Сюжет ===
[[File:Gustave Dore Inferno1.jpg|thumb|220px|Илюстрация към ''Божествена комедия'']]
 
Поемата започва в разпети петък в годината [[1300]], „По средата на жизненият ни път“ (Nel mezzo del cammino di nostra vita), на фона на музикалното ре. [[Данте]] е 35-годишен, на половината на библейски разрешените 70 години (Псалм 89:10), изгубен в тъмна гора, нападнат от зверове (лъв, пантера и вълчица; алегорично изображение на изкушението към грях); той не може нито да им избяга, нито да намери „прекия път“ (diritta via) към спасението (символизирано от слънцето зад планината). Съзнавайки, че се съсипва, че пропада на „дълбоко място“ (basso loco), където слънцето е безмълвно ('l sole tace), Данте е в крайна сметка спасен от Вергилий, след като любимата му Беатриче се е застъпила за него (Песен II) и той и Вергилий започват своето пътешествие в подземния свят.
 
=== Кръгове на Ада ===
* '' Преддверие '' Данте преминава през портата на ада, над която е написана известната фраза, „''Lasciate ogni speranza, voi ch'entrate''“ или „Надежда всяка тука оставете, вие, що пристъпвате тук“. Преди съвсем да са навлезли в ада, Данте и водачът му виждат опортюнистите – души на хора, които през целият си живот не са извършили нищо, нито добро, нито зло. Смесени с тях са Изгнаниците, които не са взели страна в бунта на ангелите (сред тях Данте разпознава или [[папа]] [[Целестин V]] или [[Пилат Понтийски]]; текстът е двусмислен). Тези души нито са в Ада, нито са извън него, но живеейки на бреговете на [[Ахерон]], тяхното наказание е вечно да гонят едно знаме и да бъдат гонени от оси и стършели, които непрекъснато ги жилят, докато личинки и други насекоми пият от сълзите и кръвта им, стичащи се по лицата им. Това символизира жиленето на тяхната съвест.
* ''Първи кръг ([[Лимбо]]).'' Там обитават душите на онези, които макар да са живели праведно, не са приели светото кръщение. Там Данте среща и великите философи, поети и учени на древността: [[Омир]], [[Орфей]], [[Платон]], [[Аристотел]], [[Диоген]], [[Сенека]], [[Хераклит]], [[Птолемей]], всички „велики езичници“.
* [http://web.eku.edu/flash/inferno/ Интерактивна карта на Дантевия Ад (флаш)] – {{икона|en}}
 
[[Категория:Италианска литература]]
[[Категория:Средновековна литература]]
[[Категория:Поеми]]