Нишко споразумение (2002): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 24:
| общомедия =
}}
'''Нишкото споразумение''' с пълно име '''Начертание на споразумение за възстановяване на църковното единство''' ({{lang-sr|Нишки споразум|Niški sporazum}}, {{lang-mk|Нишка согласност}}, ''Нишки договор'', ''Нишка спогодба'') е договор между [[Сръбска православна църква|Сръбската православна църква]] и разколническия епископат в [[Република Македония]], подписан на 17 май 2002 гоина с цел преодоляване на разкола. Въпреки, че е подписан от трима митрополити на разклоническата [[Македонска православна църква]], по-късно под натиск от властите в Скопие те се отказват от подписите си. Верен на договора остава единствено митрополит Йоан Велешки, който оглавява създадената по-късно в резултат на договора [[Православна охридска архиепископия]] под името [[Йоан VI Охридски]].<ref name="НИН">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.nin.co.rs/pages/article.php?id=21599&#txt21599 | заглавие= Договор прекршен, мастило остало |достъп_дата = 2017-10-17 |фамилно_име= Јањић |първо_име= Јован |дата= 2005-08-11 |труд= |издател= Недељне информативне новине, бр. 2850 |език= |цитат= }}</ref>
След разпада на Югославия, падането на комунистическия режим и идването на патриарх [[Павел Сръбски|Павел]] начело на Сръбската православна църква, опитите за намиране на решение на възникналия в 1967 година разкол с едностранното обявяване на автокефалност на Македонската православна църква, се засилват. В резултат на 17 май 2002 година трима разколнически владици - митрополитите [[Петър Преспанско-Пелагонийски|Петър Австралийски]], [[Тимотей Дебърско-Кичевски]], [[Наум Струмишки]], и трима владици на Сръбската църква - митрополит [[Амфилохий Радович|Амфилохий Черногорско-Приморски]] и епископите [[Ириней Гаврилович|Ириней Нишки]], [[Ириней Булович|Ириней Бачки]] и [[Пахомий Гачич|Пахомий Врански]], подписват в Ниш споразумение, според което Сръбската църква признава „най-широка църковна автономия“ на съществуващите епархии в Република Македония. Допуснато е във вътрешните църковни отношения в Република Македония да се използва досегашното име Македонска православна църква. Запазени са само следните белези на автономията: изборът на главата на Македонската православна църква да се утвърждава от сръбския патриарх и главата на Македонската православна църква при литургията първо да споменава името на сръбския патриарх.<ref name="НИН"/>
Договорът е приет от петима от общо седмина владици в Република Македония. Обаче в резултат на силна медийна кампания против договора и натиск от държавната власт за отхвърлянето му, тримата подписали митрополити оттеглят подписите си. На 28 май 2002 година на пресконференция те заявяват, че в Ниш е подписан само работен документ, според който Македонската православна църква придобива автономен статус с възможна промяна на името в Охридска архиепископия, но крайното решение ще се обяви от главите на двете църкви с подписи на поправената версия на споразумението.<ref name="НИН"/>
Нишкото споразумение е прието единствено от Йоан Велешки, който в септември 2002 година става глава на новообразуваната на територията на Република Македония автономна църковна организация Православна охридска архиепископия и в следствие на това е многократно арестуван, съден и лежи дълги години в затвора.<ref name="НИН"/>
Сръбската църква продължава да настоява преговорите за влизане в канонично единство да се водят на основата на Нишкото споразумение, докато Македонската православна църква го отхвърля.<ref name="НИН"/> Така например в 2012 година единият от подписалите Нишкото споразумение, Петър, вече митрополит преспанско-пелагонийски и председател на комисията за разговори със сръбската и други църкви, казва по отношние на условията в споразумението интронизирането на главата на МПЦ да става след съгласието на сръбския патриарх: „Могат само да сънуват за такова нещо! Това не е било никога, нито пък ще бъде“. Според него „В никой случай няма да приемем разговори със СМЦ според така нареченото Нишко споразумение, което е излязло от колова, по който искаме да се движим. Няма връщане назад.“<ref name="МКД">{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://www.mkd.mk/71332/makedonija/nema-vrakane-nazad-niskata-spogodba-e-izlezena-od-kolosek | заглавие= Г. Петар: нема враќање назад, Нишката спогодба е излезена од колосек! |достъп_дата = 2017-10-17 |фамилно_име= |първо_име= |дата= 2012-10-30 |труд= |издател= МКД |език= |цитат= }}</ref>
== Външни препратки ==
| |||