Нишко споразумение (2002): Разлика между версии

{{към пояснение|Нишко споразумение|Нишко споразумение}}

{{Международно споразумение

'''Нишкото споразумение''' с пълно име '''Начертание на споразумение за възстановяване на църковното единство''' ({{lang-sr|Нишки споразум|Niški sporazum}}, {{lang-mk|Нишка согласност}}, ''Нишки договор'', ''Нишка спогодба'') е договор между [[Сръбска православна църква|Сръбската православна църква]] и разколническия епископат в [[Република Македония]], подписан на 17 май 2002 гоина с цел преодоляване на разкола. Въпреки, че е подписан от трима митрополити на разклоническата [[Македонска православна църква]], по-късно под натиск от властите в Скопие те се отказват от подписите си. Верен на договора остава единствено митрополит Йоан Велешки, който оглавява създадената по-късно в резултат на договора [[Православна охридска архиепископия]] под името [[Йоан VI Охридски]].<ref name="НИН">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.nin.co.rs/pages/article.php?id=21599&#txt21599 | заглавие= Договор прекршен, мастило остало |достъп_дата = 2017-10-17 |фамилно_име= Јањић |първо_име= Јован |дата= 2005-08-11 |труд= |издател= Недељне информативне новине, бр. 2850 |език= |цитат= }}</ref>

 

След разпада на Югославия, падането на комунистическия режим и идването на патриарх [[Павел Сръбски|Павел]] начело на Сръбската православна църква, опитите за намиране на решение на възникналия в 1967 година разкол с едностранното обявяване на автокефалност на Македонската православна църква, се засилват. В резултат на 17 май 2002 година трима разколнически владици - митрополитите [[Петър Преспанско-Пелагонийски|Петър Австралийски]], [[Тимотей Дебърско-Кичевски]], [[Наум Струмишки]], и трима владици на Сръбската църква - митрополит [[Амфилохий Радович|Амфилохий Черногорско-Приморски]] и епископите [[Ириней Гаврилович|Ириней Нишки]], [[Ириней Булович|Ириней Бачки]] и [[Пахомий Гачич|Пахомий Врански]], подписват в Ниш споразумение, според което Сръбската църква признава „най-широка църковна автономия“ на съществуващите епархии в Република Македония. Допуснато е във вътрешните църковни отношения в Република Македония да се използва досегашното име Македонска православна църква. Запазени са само следните белези на автономията: изборът на главата на Македонската православна църква да се утвърждава от сръбския патриарх и главата на Македонската православна църква при литургията първо да споменава името на сръбския патриарх.<ref name="НИН"/>

 

Договорът е приет от петима от общо седмина владици в Република Македония. Обаче в резултат на силна медийна кампания против договора и натиск от държавната власт за отхвърлянето му, тримата подписали митрополити оттеглят подписите си. На 28 май 2002 година на пресконференция те заявяват, че в Ниш е подписан само работен документ, според който Македонската православна църква придобива автономен статус с възможна промяна на името в Охридска архиепископия, но крайното решение ще се обяви от главите на двете църкви с подписи на поправената версия на споразумението.<ref name="НИН"/>