Нишко споразумение (2002): Разлика между версии

След разпада на Югославия, падането на комунистическия режим и идването на патриарх [[Павел Сръбски|Павел]] начело на Сръбската православна църква, опитите за намиране на решение на възникналия в 1967 година разкол с едностранното обявяване на автокефалност на Македонската православна църква, се засилват. В резултат на 17 май 2002 година трима разколнически владици - митрополитите [[Петър Преспанско-Пелагонийски|Петър Австралийски]], [[Тимотей Дебърско-Кичевски]], [[Наум Струмишки]], и трима владици на Сръбската църква - митрополит [[Амфилохий Радович|Амфилохий Черногорско-Приморски]] и епископите [[Ириней Гаврилович|Ириней Нишки]], [[Ириней Булович|Ириней Бачки]] и [[Пахомий Гачич|Пахомий Врански]], подписват в Ниш споразумение, според което Сръбската църква признава „най-широка църковна автономия“ на съществуващите епархии в Република Македония. Допуснато е във вътрешните църковни отношения в Република Македония да се използва досегашното име Македонска православна църква, но официално името да се смени на Охридска архиепископия. Запазени са само следните белези на автономията: изборът на главата на Македонската православна църква да се утвърждава от сръбския патриарх и главата на Македонската православна църква при литургията първо да споменава името на сръбския патриарх.<ref name="НИН"/>