Художник: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}} |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
: ''За българското двумесечно списание, излизало в София от 1905 до 1909 година вижте [[Художник (1905 – 1909)]].''
: ''За село Зограф в Област Добрич вижте [[Зограф (село)]].''
Line 13 ⟶ 12:
През [[19 век]] българските зографи използват в своите [[ерминия|ерминии]] една изключително богата професионална терминология, например днес забравения глагол и гръцка заемка „историчавам“ (срв. [[италиански език|италианското]] „istoriare“ за същото), т.е. „изписвам житийни сцени в черква“, за разлика от изографисването на отделни [[светци]] или икони. [[Дичо Зограф]] ([[1819]] – [[1872]]) подписва изписаните от него икони по гръцки и западен образец „Из руки Дича Зографа“. Срещат се и подписи като например „Рукоделие зографъ Димитрие Кънчовъ от [[Трявна|Трявне]]…[[1838]]“ и „Рукою Анастас Зогр. Кьрклийсийскому въ лето [[1864]]“. В тези случаи действително прозира етимологията на думата „художник“, макар че тя не е била известна на зографите.
== Литература ==
* Христина Милчева, ''За майсторите, цветорезците и зографите''. София: Отечествен фронт, 1967, 300 с.
* Майър Шапиро, ''Художник, общество, стил''. София: Български художник, 1993, 340 с.
== Външни препратки ==
* [http://magna-aula.blogspot.bg/2014/03/blog-post.html Резюме към първа глава на книгата ''Светци, свитъци, книги'' на Стефан Смядовски. Епиграфски проблеми], 5 март 2014
* Исак Паси, [https://books.google.bg/books?id=s-aKSGZPGNIC&pg=PA107&lpg=PA107&dq=%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D1%82%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE+%D1%85%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%B8%D0%BA&source=bl&ots=Dk4A7M8RQ6&sig=ysp_1zTBhBDT_fjVQJe-apPbtsA&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwiI27CUyvnWAhUGZlAKHXD0C3QQ6AEIOTAD#v=onepage&q=%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D1%82%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE%20%D1%85%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%B8%D0%BA&f=false ''Човек не само с разум живее: Десет етюда върху европейския ирационализъм'']
[[Категория:Професии]]
| |||