Уикипедия

История славянобългарска: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Bot: Automated text replacement (-робство +владичество)
Премахване на цялото съдържание на страницата
Етикети: Премахване на съдържание blanking
Ред 1:
{{Книга
| име = История славянобългарска
| име в оригинал = Исторїѧ славѣноболгарскаѧ
| корица = Istoriya-slavyanobulgarska.jpg
| px = 230
| корица-текст = Първа страница от „Исторїѧ славѣноболгарскаѧ“
| други-имена =
| език = смес от говорим [[български език|български]] и [[църковнославянски|черковнославянски]]<ref>{{cite book | last = Андрейчин | first = Любомир | authorlink=Любомир Андрейчин| title = Из историята на нашето езиково строителство | url = http://www.promacedonia.org/la/la5_1.html | place = София | year = 1986 }}</ref>
| автор = [[Паисий Хилендарски]]
| преводач =
| създадена-година = [[1762]]
| създадена-държава= [[Хилендарски манастир|Хилендарски]] и [[Зографски манастир]]<ref name="hist1914">{{cite book
| author = Иванов, Йордан | coauthors = Хилендарски, Паисий
| title = Исторїя славѣноболгарская, собрана и нареждена Паисїемъ Iеромонахомъ въ лѣто 1762
| publisher = Българска академия на науките
| language = Български
| year = 1914
| url = https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Paisii_Hilendarski_Istoriya_Slavyanobolgarskaya_red_Y_Ivanov_BAN_1914.pdf
| location = София
}}</ref>, [[Света гора]]
| жанр = [[История на България]]
| вид = ръкопис
| следваща = Многобройни ръкописни преписи
| бележки = Многобройни издания на [[български език|новобългарски]]
| общомедия = История славянобългарска
}}
'''„История славянобългарска“''' (оригинално заглавие: '''Историѧ славѣноболгарскаѧ ѡ народе и ѿ цареи и ѡ стыхъ болгарскихъ и ѡ въсехъ деѧнїа ї битиа болгарскаѧ''') е първото възрожденско (на [[просвещение]]то) произведение на [[България|българската]] историография, написано от [[Паисий Хилендарски]] в [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]] и [[Зографски_манастир|Зографския манастир]]<ref name="hist1914"/> в периода [[1760]] – [[1762]] г. Нейният пръв [[препис]] е дело на [[Софроний Врачански]] ([[1765]]).
 
Приема се символично за начало на [[Българско възраждане|Българското възраждане]]. Четири години след написването на първата възрожденска българска история е ликвидирана [[Печка патриаршия|Печката патриаршия]], а на следващата година – и [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]].
 
Първото печатно издание на пълния оригинален текст е подготвено от [[Йордан Иванов]] и публикувано през 1914 г. от [[БАН]]<ref name = "hist1914"/>. До 1984 г., черновата се съхранявала в Зографския манастир в Света Гора, [[Атон]]. Българските разузнавателни служби, [[ДС]], подменят с копие черновата и я пренасят в България през същата година, тъй като били убедени в злонамеренията на Гърция и гръцката монашеска общност спрямо текста по време на последните години на [[Студената война]]. Подменената от Държавна сигурност чернова е открита в България в края на 1990-те години. През 1998 г. президентът Петър Стоянов я връща на Зографския манастир, а междувременно през 1998 и 2000 г. Издателството на Софийския университет осъществява две фототипни издания на История славянобългарска, придружени с преводи съответно на съвременен български език и на английски език.
 
През 2003 г. университетското издателство „Св. Климент Охридски“ със съдействието на [[НИМ]] издава фототипно преписа-белова както и преведените от [[Петър Динеков]] текстове на новобългарски език.
 
== За идеята и влиянието на Паисиевата творба ==
Творбата на [[Света гора|светогорския]] монах Паисий с право е сочена като важен подтик за формирането на [[Възраждане|българското национално самосъзнание]]. В дългите години на владичеството [[българи]]те загубват чувството си за общност, родината за повечето от тях се е свила до собственото им малко градче или селце. Българите са имали велика история и велики царе, но не са знаели за миналото си.
 
Структурно Историята се състои от няколко части – 2 предговора, няколко глави, в които се излагат различни исторически събития, глава за славянските учители, глава за българските светци и послесловие.
 
== Структура и особености на творбата ==
=== Първо предисловие ===
'''„Ползата от историята“''' представлява препис от чужда история. В тази част се обръща внимание на „любомъдрия“ читател. Историята се определя като извор на знания и надежда.
 
=== Второ предисловие ===
'''„Към ония, които желаят да прочетат и чуят написаното в тая история“''' е втората част, която е самостоятелно творение на Паисий. В него той се обръща към целия български род, като критикува чуждопоклонниците и хвали патриотите. Сравнява [[българи]] и [[гърци]] и изтъква достойнствата на простия чистосърдечен наш народ, правейки аналогия с библейските [[апостол]]и.
 
=== Същинска част ===
[[File:Istoria Slavyanobulgarska1.jpg|thumb|250 px|upright|Издания на „История славянобългарска“]]
Представлява компилация от трудове на различни историци като [[В царството на славяните|„Славянското царство“]] на [[Мавро Орбини]], [[„Деяния церковная и грaждaнскaя“]] на [[Цезар Бароний]] и др. Ползва също български жития и грамоти на български царе. Тази част се състои от 7 глави, съчетаващи разказ за българските и сръбските царе, на светиите и славянските първоучители. Основното достойнство не е във фактологическата прецизност, а в подбора, като е направен, така че да се подчертае войнството и духовната възвишеност на българския народ.
 
=== Послеслов ===
Това е най-кратката част на Историята и представлява авторски текст, който представя лични данни за Паисий ('„'Не съм учил никак нито граматика, нито светски науки...“''), изяснява мотивите, поради които е написал „История славянобългарска“(''„Разяждаше ме постепенно ревност и жалост за моя български род, че няма наедно събрана история за преславните деяния от първите времена на нашия род, светци и царе“. '') и дава сведения за ползваните източници (''„Аз, Паисия, йеромонах и проигумен хилендарски, събрах и написах, от руските прости речи преведох на българските и славянски прости речи... и в немска земя повече с това намерение ходих. Там намерих Маврубировата история за сърбите и българите“'').
 
== Жанрова характеристика ==
„История славянобългарска“ е сборна творба, която преплита елементи на [[история]], [[автобиография]] и [[публицистика]]. Произведението съчетава [[Средновековие|средновековни]] и [[ренесанс]]ови характеристики. Към средновековните може да се отнесе това, че Паисий разглежда българската история от [[Адам]] и [[Ева]], преписва от други текстове, както и това, че прави аналогии с [[Библия]]та. От друга страна присъстват и ренесансови елементи. Паисий заявява, че е автор и творец, нещо типично ренесансовите автори. Пише на достъпен [[български език]] и налага собствени идеи за необходимостта от национално самосъзнание. Творбата носи силно полемичен характер. Паисий противопоставя българите на гърци и сърби, като изтъква превъзходството на първите, стремейки се да повдигне народностното им самочувствие.
 
== Преписи ==
[[File:Istoriya_Slavyanobalgarska_-_prepis_na_Doyno_Gramatik_ot_selo_Elena_(1784).pdf|мини|вдясно|200п|page=7|Първата страница от преписа на Дойно Граматик от 1784 г.]]
Известни са близо седемдесет преписа на историята<ref name="hist2004">{{cite book
| title = „История славянобългарска, 1762 (Белова)“
| author = Хилендарски, Паисий
| coauthors = Петър Динеков, Божидар Димитров, Надежда Драгова, Росен Колев
| publisher = Университетско издателство „Св. Климент Охридски“
| language = Български
| year = 2004
| location = София
}}</ref>. Най-ранните преписи са:
* Първи Софрониев (известен и като Първи Котленски) препис от [[1765]] г.
* Самоковски препис от поп Алекси Велкович Попович, [[1771|1771 г]].
* Рилски препис (известен още като Никифоров и Дриновски) от [[1772]] г. Завършен е в [[Рилския манастир]] от монах Никифор по Самоковския препис. Бил е притежание на [[Марин Дринов]], който го отбелязва в свои публикации.
* Жеравненски препис (преди [[1772]] г.)
* Втори Софрониев (или Втори Котленски) препис – от [[1781]] г.
* Кованлъшки препис от [[1783]] г. Писан е от поп Стоян от с. [[Пчелище|Кованлък]] (Търновско).
* Еленски препис на [[Дойно Граматик]] от 1784 г<ref name="hist1914" />.
 
Някои по-късни преписи са Рилска преправка от 1825 г.; два преписа от 1828 и 1845 г. от [[Сопот]]; Харитонова, Габровска поправка.
 
Преписи през [[1840-те|40-те години]] на [[XIX век]]:
* [[Стоянчо Пенев - Ахтар]] и [[Кънчо Стоянович]] през лятото на 1844 г. Копието се съхранява в Църковния историко-архиологичеки музей в София. Преписът е съпътстван от лист с 8 изображения на средновековни монети и текст, имащ характера на писмо, написан от [[Спиридон Палаузов]] – български историк в [[Одеса]], школуван историк;
* [[Петко Славейков]];
* [[Христо Драганов]];
* [[Драгия Ненов]];
* [[Тодор Шишков]];
 
Славейков е бил 15-годишен, а Шишков на 12 години. В края на XIX век тези хора са и разпространители на словото на Паисий.
 
* Ахтаровия препис на ахтарина Стоянчо Пенев – занаятчия;
* Препис на Кънчо Стоянович – бакалин;
* Два преписа на Славейков – учител;
* Препис на Т. Шишков;
* Препис на Чехларов;
* Белочерковски препис на поп Драгия Ненов;
* „Мердански“ препис, наскоро открит в девическия манастир на с. Мерданя;
* Чехларов препис – наречен е на името на Н.Чехларов от Търново, който го е предал в Софийската народна библиотека.
 
Преправен вариант на „История славянобългарска“ е от отпечатан за първи път под името „[[Царственик или история болгарская]]“ през 1844 г. в [[Буда (град)|Будим]] (западната част на [[Будапеща]]) от [[Христаки Павлович]]<ref>{{cite web
| url = http://cl.bas.bg/about-central-library/bulletin-of-central-library-of-bas/volume-8/08_3.pdf
| title = „Сбирка от старопечатни книги в централната библиотека на БАН“
| author = Аргирова-Герасимова, Мария
| publisher = БАН
| language = Български
| accessdate = 01 май 2011
}}</ref>
<ref name="hist2004"/>.
 
== Източници ==
{{Уикиизточник|История славянобългарска}}
{{Общомедия|Category:История славянобългарска}}
{{Reflist}}
* Паисий Хилендарски. История славянобългарска. Зографска чернова от 1762, Факсимилно издание. Съставители Кирил Топалов, Боряна Христова и Нина Вутова. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1998.
* Paisy Hilendarski. A Slavo-Bulgarian History. A facsimile of the original Zograph manuscript draft (1972). Translated by K.Kabakciev. St. Kliment Ohridski University Press. Sofia, 2000.
* [http://www.slovo.bg/old/litforum/002/kkabak.htm Красимир Кабакчиев. Кражба има – крадци няма За две нови издания на „История славянобългарска“; за „положителния образ на България“ и самоуважението. Литературен форум, бр. 2 (425), 05.09.-11.09.2000 г.]
* Радев, Иван. „История на Велико Търново XVIII – XIX век“, „Слово“, В.Т., 2000 т., стр. 418 – 423.
* Христов, Христо. Операция „Маратон“. Истината за кражбата на Паисиевата история от Държавна сигурност в „Зограф“. Ciela. София, 2012.
 
== Външни препратки ==
*[[:File:Paisii_Hilendarski_Istoriya_Slavyanobolgarskaya_red_Y_Ivanov_BAN_1914.pdf|Пълен оригинален текст на „История славянобългарска“, библиография, биографична справка за Паисий и коментар приготвени от Йордан Иванов, издава БАН 1914 г.]]
*[[s:История_славянобългарска|„История славянобългарска“]] предадена на съвременен български в [[s:Начална страница|Уикиизточник]].
*[[:File:Istoriya Slavyanobalgarska - prepis na Doyno Gramatik ot selo Elena (1784).pdf|Препис на Паисиевата „История славянобългарска“ на Дойно Граматик от 1784 г.]] в Общомедия.
*[http://www.makedonskatribuna.com/BROJ_24_SLAVO-BULGARE.pdf L’Histoire slavo-bulgare de Paisij de Hilendar Traduction et commentaire] Превод на френски и коментар на Атанас Попов.
 
{{Портал|Македония}}
{{Българска историография до Освобождението}}
 
[[Категория:Българска историография]]
[[Категория:Възрожденска литература]]
[[Категория:Исторически книги]]
[[Категория:Книги от 1762 година]]
[[Категория:История славянобългарска| ]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/История_славянобългарска“.