Български народни песни (сборник): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kikstviks (беседа | приноси)
Редакция без резюме
м Премахнати редакции на Kikstviks (б.), към версия на Nk
Ред 53:
Сборникът съдържа 660 народни песни в 23 559 стиха, разделени на 12 части (героически, хайдушки, любовни, митически песни и други), както и [[легенда|легенди]], описания на сватбени [[обичай|обичаи]] и [[детска игра|детски игри]], български [[име]]на, [[поговорка|поговорки]] и [[гатанка|гатанки]]. В предисловието се споменават 2000 редки думи и 11 песни, написани с нотите, които после отпадат поради увеличения обем на сборника.
 
ПеснитеОт предговора личи, че песните в сборника са на различни [[диалект]]и на [[български език|българския език]], но са били събирани главно от [[Македония (област)|македонските]] предели: [[Струмица|Струмишко]], [[Кукуш]]ко, [[Струга|Стружко]], [[Битоля|Битолско]], [[Прилеп (град)|Прилепско]]. Но в сборника са включени и песни от [[Панагюрско]] и [[Софийско]]. Миладинов пише сам в сборника:
 
: {{цитат|Сиве почти песни се слушани от жени: седма-та от них част се собрани од восточните, а другите од западните стърни, а именно: Од Панагюрище, София, Струмнишко, Воденско, Костурско, Велешко, Дебарско, Прилепско, Охридско, Струшко и Битолско. Най-повече песни се собрани от Струга, Прилеп, Кукуш и Панагюрище. Богатството од песните йе неисцърпано.}}
 
Между помагачите при събирането на песните е бил и македонскиотбългарският поет [[Райко Жинзифов]] от [[Велес (град)|Велес]]. Други сътрудници на братя Миладинови ([[Васил Чолаков]]) са предоставяли песни и извън границите на географската област Македония.
 
След публикуването на сборника, братя Миладинови са арестувани от османските власти и са отведени в Цариград. [[Михаил Хитрово]], [[Чарлс Калверт]] и особено Щросмайер протестират срещу преследването им. В писмо до австрийския министър на външните работи граф [[Рехберг Ратенльовен]] от [[29 октомври]] [[1861]] г. епископ Йосиф Щросмайер пише: