Витус Беринг: Разлика между версии

▲'''Витус Йонассен Беринг''' ({{lang-dk|Vitus Jonassen Bering}}) ([[1681]] – [[19 декември]] [[1741]]) е датски навигатор на руска служба, капитан-командир, известен сред руските моряци като Иван Иванович. Първият европеец, който достига до [[Аляска]] и [[Алеутски острови|Алеутските острови]].

▲По време на Руско-турската война 1710 – 1713 участва в Прутския поход, като командва 22-оръдеен кораб. Към края на Северната война е вече капитан на 90-оръдейна фрегата. След приключването на войната подава оставка, но през 1724 по заповед на [[Петър I (Русия)|Петър I]] се връща във флота, произведен капитан 1-ри ранг и е назначен за ръководител на Първата Камчатска експедиция.

▲== Първа Камчатска експедиция 1725 – 1730 ==

▲=== Организация на експедицията 1725 – 1728 ===

▲От 1725 до 1730 е водач на Първата [[Камчатка|камчатска]] експедиция. По замисъла на императора е необходимо ''„На Камчатка или на друго място да се построят два кораба. С тези кораби да се плава покрай земите на север за да се стигне Америка“''.

▲Беринг, заедно с помощниците си [[Алексей Чириков]] и [[Мартин Шпанберг]] организира доставката на снаряжението на експедицията през [[Сибир]] до тихоокеанското крайбрежие, за което били необходими три години. Експедицията потегля официално на 24 януари 1725 и след близо две години на 1 октомври 1726 през [[Сибир]] на коне, пеша и с кораби по реките първата група водена от Беринг пристига в [[Охотск]]. В последния, най-труден участък от пътя между река [[Юдома]] и [[Охотск]] оборудването на експедицията се пренася на шейни теглени от хората. 15 човека умират от студ и глад, а много други дезертират. Последната група водена от [[Мартин Шпанберг]] пристига в [[Охотск]] едва на 6 януари 1727, където са построени землянки и дървени къщи, в които се настаняват хората до края на зимата.

▲В началото на септември 1727 с два малки кораба участниците се прехвърлят в Болшерецк, на западното крайбрежие на [[Камчатка]]. От там значителна част от оборудването до началото на зимата е прекарано с лодки по реките Болшая и [[Камчатка (река)|Камчатка]] до [[Нижнекамчатск]], на източния бряг на полуострова, а през зимата останалите багажи са пренесени с кучешки впрягове.

▲=== Плаване покрай източните брегове на Североизточна Азия 1728 ===

▲Към средата на лятото на 1728 с неимоверни усилия и напрежение е построен малък кораб „Свети Гавраил“, с който на 14 юли експедицията отплава на север покрай източния бряг на [[Азия]]. Заснема и картира около 600 км от северната половина на източното крайбрежие на п-ов [[Камчатка]], в т.ч. п-ов Камчатски и п-ов Езерен, [[Карагинския залив]] и остров [[Карагински (остров)|Карагински]]. Беринг и Чириков грубо картират около 2500 км от бреговата линия на [[Азия|Североизточна Азия]].

▲В началото на август на {{coord|65|50|N|179|10|W|}} вторично откриват залива [[Кръст (залив)|Кръст]] и южното крайбрежие на полуостров [[Чукотка]] до нос Чукотски включително ({{coord|64|15|N|173|15|W|}}), в т.ч. залива [[Провидения (залив)|Провидения]] (вторично,{{coord|64|25|N|173|15|W|}}) и остров [[Сейнт Лорънс (остров)|Сейнт Лорънс]] ([[10 август]], най-големия остров в [[Берингово море]]). На 13 август корабът преминава през Беринговия проток без да е видян на изток брега на [[Северна Америка]], на [[15 август]] в [[Чукотско море]] достигат до 67º 18` с.ш. и поемат обратно, като в протока откриват остров [[Ратманов]] (Голям Диомид). Определят координатите на редица крайбрежни пунктове от нос [[Дежньов (нос)|Дежньов]] до нос [[Лопатка]].

▲=== Завършване на експедицията и резултати 1729 – 1730 ===

▲След завръщането си участниците в експедицията провеждат ново зимуване в Нижнекамчатск. През лятото на 1729 Беринг прави нов опит за достигане на американския бряг, но на 8 юли, три дни след излизането му в открито море и след като изминава около 200 км на изток, поради силния насрещен вятър и мъглата заповядва да се върнат обратно. Корабът заобикаля [[Камчатка]] от юг и на 24 юли акостира в [[Охотск]]. По време на това плаване руснаците описват и картират южната половина на източния и малка част от западния бряг на полуострова на протежение над 1000 км.

▲През февруари 1730 Беринг се завръща в [[Петербург]] след петгодишно отсъствие. Той не успява да разреши основната му поставена задача, но все пак завършва откриването на североизточното крайбрежие на [[Азия]]. Заедно с [[Алексей Чириков]] и мичмана [[Пьотър Авраамович Чаплин]] съставя карта на [[Азия|Северизточна Азия]], която е високо оценена от такива специалисти като [[Джеймс Кук]], която значително превъзхожда своите предшественици по точност и достоверност на изобразеното крайбрежие. Естествено, картата има и много неточности. Полуостров [[Камчатка]] е силно скъсен, [[Анадирски залив|Анадирския залив]] е много малък, неверни са очертанията и на [[Чукотка|Чукотския п-ов]].

▲== Втора Камчатска експедиция 1733 – 1741 ==

▲=== Организация на Втората експедиция 1733 – 1741 ===

▲След завръщането си от първата си експедиция в Петербург Беринг дава обширен отчет за извършеното през тези пет години и предлага грандиозен проект за нова експедиция, която да проведе всестранно изучаване на северното крайбрежие на [[Русия]], вътрешните райони на [[Сибир]] и плаване към бреговете на [[Америка]] и [[Япония]]. Проектът е одобрен и той е назначен през 1733 за ръководител на Втората Камчатска експедиция 1733 – 1743, в която участват около 6 хил. човека, като към всеки отряд са прикомандировани и научни работници. По своите мащаби, размах и достигнатите от нея резултати няма равни в световната история на географските открития. Руските пътешественици и мореплаватели изследват и картират северните брегове на [[Русия]] от [[Архангелск]] до [[Чукотка]], достигат [[Америка]] и [[Япония]], откриват [[Аляска]] и [[Алеутски острови|Алеутските о-ви]]. Половин век след Беринг великия английски мореплавател [[Джеймс Кук]] пише: ''„Отдавайки дължимото към паметта на Беринг, аз съм длъжен да кажа, че той много добре е обозначил тези брегове, а ширините и дължините на носовете е определил с такава точност, която трудно би трябвало да се очаква“''.

▲В началото на 1734 цялата експедиция начело с Беринг се събира в [[Тоболск]]. от там той изпраща няколко сухопътни отряда от геодезисти за картиране на бреговете на [[Северния ледовит океан]] и заминава за [[Якутск]], където пристига в края на октомври. Цели три години Беринг пребивава в [[Якутск]], като организира строителството на няколко ковашки и въжарски работилници, събирането на смола и изработването на такелажа за корабите, оказва помощ на попадналия в тежко положение отряд на [[Мартин Шпанберг]], обезпечава транспортирането на оборудването и припасите до [[Охотск]]. В Якутск се събират около 800 участници от различни отряди на експедицията – офицери, научни работници, топографи, майстори, матроси, войници и заточеници за превозване на товарите. В отговорна настойчивите му молби за помощ бездействащите местни власти започват да пишат доноси в столицата и всячески се опитват да възпрепятстват набавянето на продоволствия и оборудване. Въпреки всичко Беринг напуска Якутск и заминава за Охотск едва тогава, когато се убеждава, че всички отряди са оборудвани и обезпечени с провизии. В Охотск пристига през есента на 1737 и отново цели три години се бори с множество трудности по организацията на експедицията, много от които са по вина на местния комендант. Построени са два нови, големи кораба „Свети Петър“ и „Свети Павел“ с водоизместимост около 200 т. В началото на септември 1840 отплава за [[Камчатка]]. На източния бряг на полуострова, в залива Авача експедицията провежда последното си зимуване в новооткрития прекрасен Петропавловски залив, кръстен по името на двата кораба.

▲=== Откриване на Аляска и Алеутските о-ви и смърт на Беринг 1741 ===

▲На 4 юни 1741, осем години след отпътуването си от [[Петербург]] Беринг и Чириков се отправят на изток. Всеки от тях комадва по един от двата кораба и с екипаж от 75 човека. На 20 юни в гъстата мъгла двата кораба се разделят завинаги. Беринг на „Свети Петър“ поема на североизток. На 17 юли на 60º 20`с.ш. открива планината Свети Илия (връх Кенеди, 5488 м) и спускащият се от нея ледник Беринг, а на [[20 юли]], на {{coord|59|55|N|144|25|W|}} – остров [[Каяк (остров)|Каяк]]. На 22 юли, на {{coord|60|05|N|147|25|W|}} открива остров Монтагю, разположен на изток от полуостров [[Кенай]], на {{coord|56|33|N|154|06|W|}} – остров [[Ситкинак]], разположен на юг от остров Коудиак, а на 26 юли – големия остров [[Коудиак]]. На 2 август открива остров [[Чириков (остров)|Чириков]] ({{coord|55|50|N|155|40|W|}}). На 4 август открива един от върховете на полуостров [[Аляска (полуостров)|Аляска]], а на 14 август, на {{coord|56|10|N|156|45|W|}} – островите Симиди. На 29 август открива о-вите Шумагин ({{coord|55|00|N|160|0|W|}}), на 24 септември – остров [[Атха]], на 25 септември – част от [[Андреяновски острови|Андреяновските о-ви]], в т.ч. на {{coord|51|32|N|179|00|E|}} – остров [[Амчитка]], а на 28 и 29 октомври – Близките о-ви ({{coord|52|40|N|173|30|E|}}), в т.ч. остров Киска. На 4 ноември, на {{coord|55|00|N|166|15|E|}} открива остров [[Беринг (остров)|Беринг]] (1660 км²) от групата на [[Командорски острови|Командорските о-ви]].

▲На обратния път „Св. Петър“ попада в райони с щорм и мъгла и претърпява корабокрушение около необитаем остров, който по-късно е наречен [[Беринг (остров)|Беринг]], а цялата група острови [[Командорски острови|Командорски]]. Там по време на принудителното зимуване Беринг умира на 19 декември 1741.