Разлика между версии на „Уинстън Чърчил“

м
м (Bot: Automated text replacement (-вице-премиер +вицепремиер))
=== Горчиво начало на войната ===
[[File:Wc0107-04780r.jpg|thumb|Чърчил носи каска при сигнал за въздушно нападение по време на [[битката за Британия]] през 1940 г.]]
На 10 май 1940, часове преди германското нашествие във Франция чрез [[блицкриг]] през [[Нидерландия (историческа област)|Ниските страниНидерландия]], става ясно, че след провала в Норвегия, страната няма доверие на Чембърлейн за воденето на войната и той подава оставка. Общоприетата версия на събитията е, че [[лорд Халифакс]] отказва поста на министър-председател, защото не вярва, че може да управлява страната ефективно като член на [[Камара на лордовете|Камарата на лордовете]] вместо на [[Камара на общините на Обединеното кралство|Камарата на общините]]. Въпреки че министър-председателят традиционно не посочва наследник, Чембърлейн препоръчва това да е някой, който ще има подкрепата и на трите основни партии в Камарата на общините. На среща между Чембърлейн, Халифакс, Чърчил и Дейвид Марджесън, Chief Whip („главен камшик“)водач на правителствотопарламентарната група), е посочен Чърчил и като конституционен монарх, [[Джордж VI]] го назначава за [[министър-председател на Великобритания|министър-председател]]. Първата работа на Чърчил е да пише на Чембърлейн и да му благодари за подкрепата.<ref>Self, Robert (2006). ''Neville Chamberlain: A Biography'', p. 431. Ashgate. ISBN 978-0-7546-5615-9.</ref>
 
[[File:Winston Churchill As Prime Minister 1940-45 H10688.jpg|thumb|left|Чърчил се прицелва с картечен пистолет Стен през юни 1941 г. Мъжът в костюм вляво от Чърчил е бодигардът му, Уолтър Томпсън]]
Чърчил е сред първите, осъзнали растящата заплаха от [[Хитлер]], дълго преди началото на войната, но предупрежденията му остават пренебрегнати. Въпреки че в страната има известни настроения за помирение с явно издигащата се Германия, (сред изразителите им е външният министър лорд Халифакс), Чърчил отказва изобщо да обмисля такава възможност.<ref>Bungay 2000, p. 11</ref> Според Чърчил не би могло и дума да става за някакви преговори с [[Хитлер]]. Той отхвърля предложенията на Хитлер за мир и като министър-председател дава решаващия си глас в кабинета за продължаване на войната с Германия. Неговата реторика втвърдява общественото мнение и подготвя Великобритания за дълга война.{{hrf|Jenkins|616 – 46}} Чърчил заявява в своята реч [[s:Техният най-добър час|Техният най-добър час]] пред британската [[Камара на общините на Обединеното кралство|Камара на общините]] на 18 юни 1940, „Очаквам, че битката за Британия съвсем скоро ще започне съвсем скоро.“{{hrf|Jenkins|621}} Отказвайки примирие с Германия, Чърчил поддържа жива съпротивата в [[Британската империя]] и създава основата за по-късните съюзнически контраатаки през 1942 – 45, като Британия служи за [[плацдарм]] за доставките за Съветския съюз и за освобождаването на Западна Европа.
 
В отговор на критиките, че липсва военен министър за воденето на войната, Чърчил създава и поема допълнителния пост на министър на отбраната. Той незабавно поставя приятеля и довереника си, индустриалеца и вестникарски барон [[Макс Айткен|Макс Айткен, лорд Бийвърбрук]], начело на производството на самолети[[самолет]]и. Бизнес находчивостта на Бийвърбрук позволява на Великобритания бързо да развие самолетното производство и друга техника, които в крайна сметка се оказват решаващи.<ref>Allen, Hubert Raymond. Who Won the Battle of Britain? London: Arthur Barker, 1974. ISBN 0-213-16489-2.</ref>
 
[[File:Churchill CCathedral H 14250.jpg|thumb|270px|Уинстън Чърчил върви през руините на катедралата в [[Ковънтри]], 1941]]
 
Речите на Чърчил са голямо вдъхновение за британците. Първата му реч като министър-председател е известната „Нямам да предложа нищо друго освен [[s:Кръв, тежък труд, сълзи и пот|кръв, тежък труд, сълзи и пот]]“. Чърчил недвусмислено дава да се разбере, че Великобритания няма да се съгласи на никакви компромиси:
{{cquote|Ще попитате каква е нашата цел. Моят отговор е прост – Победапобеда. Победа на всяка цена, победа над терора, победа независимо колко дълга и тежка ще е войната, през която ще минем.}}
 
Скоро следват други две също толкова известни речи, произнесени непосредствено преди [[битката за Британия]]. В едната се казва:
{{cquote|… ще се сражаваме във Франция, ще се сражаваме в моретата и океаните, ще се сражаваме с растяща увереност и сила във въздуха, ние ще отбраняваме нашия остров, каквото и да ни струва това, [[s:ще се бием на бреговете|ще се сражаваме по крайбрежието]], ще се сражаваме в районите, където би могъл да слезе врагът, ще се сражаваме по полята и улиците, ще се сражаваме по нашите хълмове, няма да се предадепредадем никога.<ref>{{cite web|url=http://www.winstonchurchill.org/learn/speeches/speeches-of-winston-churchill/128-we-shall-fight-on-the-beaches|title=We Shall Fight on the Beaches, 4 June 1940|accessdate=20 December 2007|publisher=Churchill Centre}}}}</ref>{{hrf|Гунев|2007|151}}
}}
В другата:
[[File:Plakat1940.jpg|thumb|„Никога толкова мнозина не са дължали толкова много на толкова малцина“ плакат от 1940 г.]]
 
Във връхната точка на[[битката за Британия]] неговият обзор на ситуацията включва паметния израз „Никога в полето на човешкия конфликт толкова много хора не са дължали толкова много на толкова малко (малцина)“, което поражда трайното прозвище ''[[s:Малцината|Малцината]]'' за пилотите[[пилот]]ите от КВВС, които я спечелват.<ref>Реч в Камарата на общините на 20 август 1940</ref>
 
На 10 май 1941 г. Хитлер изпраща заместник-фюрера [[Рудолф Хес]], заместник-фюрера, във Великобритания с подробен мирен договор, според който Германия ще се изтегли от Западна Европа в замяна на британски неутралитет за предстоящото нападение срещу Съветския съюз.<ref>[http://www.telegraph.co.uk/history/10336126/Nazis-offered-to-leave-western-Europe-in-exchange-for-free-hand-to-attack-USSR.html Nazis ‘offered to leave western Europe in exchange for free hand to attack USSR’], Telegraph, 26 септември 2013</ref><ref>[http://www.telegraph.co.uk/culture/books/historybookreviews/10353975/Hess-Hitler-and-Churchill-by-Peter-Padfield-review.html Hess, Hitler & Churchill by Peter Padfield, review], 4 Octobre 2013</ref> Чърчил хвърля Хес в затвора.
 
Една от най-известните му военни речи е от 10 ноември 1942 след съюзническата победа във [[втора битка при Ел Аламейн|втората битка при Ел Аламейн]]. Чърчил казва: