Разлика между версии на „Арабаконашки обир“

редакция без резюме
(Граматически поправки)
No edit summary
'''Арабаконашкият обир''' е ограбването на [[Османска империя|турската]] пощенска кола, пренасяща данъчните постъпления от [[Ботевград|Орханийско]] и [[Тетевен]]ско („царската хазна“), извършено на [[22 септември]] [[1872]] г. в местността „Пантата“ на [[Арабаконак|Арабаконашкия проход]].
[[Image:Pantata.JPG|ляво|thumb|270px|Местността „Пантата“]]
 
Арабаконашкият обир е организиран от Частните революционни комитетити на [[Вътрешна революционна организация|Вътрешната революционна организация]] в Орхание (днес [[Ботевград]]), [[Тетевен]], [[Правец]] и [[Етрополе]]. Инициативата за обира принадлежи на [[Димитър Общи]], тетевенския чорбаджия и член на частния комитет [[Станьо Врабевски]] и [[Петко Милев (Страшникът)]]. Целта е набавяне на парични средства.
 
В ръцете на съзаклятниците попадат 125&nbsp;000 гроша, с които се предвижда да бъде закупено оръжие за организацията. Предводител е помощникът на [[Васил Левски]] и организационен отговорник на частните комитети в района между Тетевен и София – Димитър Общи. Четата, извършила обира, е съставена от Димитър Общи, Тодор Бръмбарът, Вълчо Станчев, Марин Станчев, Лечо Железарят, Петко Генков, Марин Павлов, Павел Лалов, Найден Крушоделецът, [[Стоян Пандура|Стоян Пандурът]], Лало Генчев, Вуко Цолев, Кольо Цвятков и Атанас Гложанеца (жители на Тетевен, с. Правец и с. Гложене).<ref>Заимов С., Миналото, С., 1983, с. 148,153</ref>
 
По случайност извършителите на обира са разкрити и последователно голяма част от тях са арестувани.
[[File:Obshti.jpg|мини|80px|Димитър Общи]]
Арабаконашкият обир има тежки последствия. Полицейското следствие попада в дирите на Вътрешната революционна организация. Започва в Тетевен, продължава в Орхание и завършва в София. Властта предприема масови арести и задържа голям брой членове на организацията в [[Гложене (Област Ловеч)|Гложене]], [[Орхание]], [[Ловеч]], [[Тетевен]] и селата в региона. Заловен е и организаторът на обира – Димитър Общи. Султанът назначава [[Софийска извънредна следствена комисия|Софийска извънредна следствена комисия,]]<nowiki/>която да разследва ВРО. По време на разпитите Димитър Общи прави несполучлив опит да формулира политически характер на акцията и да предизвика намесата на [[Велики сили|Великите сили]]. Използва „тактиката на множеството“. Прави признания, в които разкрива революционни дейци и частни революционни комитети. Властите вземат мерки и разбиват част от изградената мрежа от частни революционни комитети в района Ловеч-София. С разкритията властта установява самоличността и ролята на Васил Левски. Взема мерки, които водят до неговото залавяне в [[Къкринското ханче]].
 
== Източници ==