Филип Тотю: Разлика между версии

12 байта добавени ,  преди 5 години
редакция без резюме
м (Премахнати редакции на Стамен от Пазарджик (б.), към версия на Jingiby)
Редакция без резюме
'''Филип Тотю''' е български хайдутин и революционер, виден деец на [[България|българското]] национално-освободителното движение през 19 век.
 
== Биография ==
[[Файл:Filip Totyo.jpg|мини|ляво|150п|Филип Тотю]]
Роден е като '''Тодор Тодоров Станчев''' в [[колиби]]те Гърците, днес част от село [[Вонеща вода]]. Син е на Тодор Станчев, който е известен като Тодор Топала. На турските власти Филип Тотю е известен като Тотю Топалский и под това име е бил търсен през хайдушките му и революционни години, според [[Филип Симидов]]. Бил е животновъд и търговец на едър рогат добитък и кози. След 1850 г. е хайдутин в четите на Бойчо войвода, П. Чернев, Ст. Люцканов Попов, [[Жельо войвода]]. Води дружина из [[Стара планина]].
 
Попада в търновския и сливенския затвор, откъдето през 1863 г. успява да избяга. Установява се в Румъния, с тескере на име Ради, първоначално в Зимнич, а по-късно в [[Александрия (Румъния)|Александрия]]. За кратко е градинар под ново име - – Филип Тотю.
 
== Чета от 1867 година ==
[[File:Battle-at-Vrbovka.jpg|мини|250п|Боят при Върбовка]]
Приема четническата тактика, разработена и провеждана от [[Георги Раковски]].През 1867 е определен според Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето на Раковски за второстепенен войвода. И в съответствие с плана на 15 май 1867 г. начело на чета от около 40 души преминава р. Дунав при Свищов, за да проучи настроенията на българите в страната. След еднодневно забавяне около града, дружината се укрива от пратена по дирите и потеря в гората край село Върбовка. Забелязана и издадена на властите от ловджии, тя е обкръжена от стотици башибозуци и редовни военни поделения от Търново, Севлиево и Свищов. [[Захарий Стоянов]] пише:
 
{{цитат|...захванала се отчаяна борба. Мирната до него време горичка преобърнала се на касапница. Битката била гърди срещу гърди. От една страна гърмели пушки, а от друга звънтели ятагани, а из помежду мнозина се борели като пехливани.}}
! Номер !! Име !! Родно място
|-
|| || Хаджи Никола || [[Кавадарци|Кавадарско]]
|-
|| || Маню Марков || [[Кавадарци|Кавадарско]]
|}
 
== 1868 - – 1876 ==
През 1868 участва във [[Втора българска легия]], под ръководството на [[Хаджи Димитър]] и [[Стефан Караджа]].
 
Установява се в [[Одеса]], където получава пенсия от руското правителство.
 
През 1875 г. е определен от Българския революционен централен комитет ([[БРЦК]]) за войвода на чета в [[Старозагорското въстание]] (1875), но не успява да се прехвърли в България поради неговото преждевременно избухване и потушаване. Завръща се в Русия и отказва водачеството на четници по време на [[Априлското въстание]] (1876). Мястото му заема [[Христо Ботев]].
 
{| class="wikitable collapsible collapsed"
! Номер !! Име !! Родно място
|-
|| || Никола Антов Караставрев || [[Бабуна (Велес)|Бабуна]]
|-
|| || Георги Коча || [[Битоля]]
[[Файл:Filip Totyu-zname.jpg|мини|ляво|Знаме на четата на Филип Тотю]]
 
Предвожда [[Български доброволци в Сръбско-турската война от 1876|доброволческа чета]] в [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война]]. Участва и в Руско-турската освободителна война. Четата на Филип Тотю тръгва със знаме в червено, бяло и зелено, подредени низходящо. Това е Първият български трикольор (1887 г). Знамената с трикольор са били две и когато е станала раздялата на четниците в Балкана, тези които са се отделили от четата на Филип Тотю са поели с второто знаме. На това знаме следите се губят, но трикольора останал у Тотювата чета е запазен и до днес. След известен престой в Свищов тръгва да се връща в Одеса. По пътя в Плоещ се забърква в неприятна история. Намира подслон в "един„един бакалски и кръчмарски дюкян"дюкян“, който се стопанисвал от жена вдовица и глух слуга. Тотю, ляга да спи. Докато се съблича, слугата вижда, че пътникът носи на кръста си кесия с пари. Вече бил дълбоко заспал, когато го нападат - – трети мъж, жената и слугата. Тотю се отбранява, успява да се откъсне, излиза на пътя с вик за помощ. Слугата го издебва удря по главата с брадвичка. Идва полиция. Изпадналият в безсъзнание Тотю е откаран в болница. Започва следствие, след това дело, което се проточва девет месеца. През това време Тотю е в килия на Плоещкия затвор. Адвокатът му взема 100 рубли и изчезва. Съдът преценява, че Тотю е нападнал румънската кръчмарка с цел да я обере и убие. Войводата е осъден на шест години и изпратен в затвора край село Марджинени де Сус в окръг [[Дъмбовица (окръг)|Дъмбовица]].
 
== Късен живот ==
[[File:Buzludzha 29 June 1898.jpg|мини|250п|На панихида по повод 30 години от смъртта на Хаджи Димитър - – 29 юни 1898 г. връх Бузлуджа. В центъра, седнал с мустаците [[Стоян Заимов]], над него [[Христо Македонски]], Филип Тотю, инициаторът на събитието митрополит [[Методий Кусев|Методий Старозагорски]], [[Панайот Хитов]]. Детето с шапката в дясно е [[Владимир Заимов]]]]
 
Докато войводата е в затвора, започва семейната му драма. Първи го предава собственият му син. Намира родата и обявява, че баща му е мъртъв и разпродава полагащото му се като наследство имущество. Жена му си намира любовник, но изоставената Фросина се поболяла и по думите на Тотю "...от срам и мъка полудява и я закарват в лудницата". Филип Тотю е освободен от затвора шест години след Освобождението, на 6 юни 1884 г. Завръщайки се в освободена България, живее в Острица, Русенско. От 1 декември 1884 г. му е отпусната 200 лв. месечна пенсия. [[Никола Живков]] и [[Коста Паница]] го включват в [[Българомакедонско благотворително дружество (Русе)|Българо-македонския комитет]] и Тотю се забърква в афери, свързани с набиране на пари и оръжие. По нареждане на Стамболов Тотю остро е предупреден да престане със зулумите. През юни 1887 г. е арестуван и след като го пускат, се преселва в [[Две могили]]. Филип Тотю почива в Две могили на 22 март 1907 г. Погребан е в черковния двор на селото. На погребението му, неговият съратник [[Панайот Хитов]] казва: "Тук„Тук почива страшилището на Турската империя"империя“.
 
Днес родната [[Къща-музей на Филип Тотю, Вонеща вода|къща на Тотю в село Вонеща вода]], както и последния му [[Къща-музей на Филип Тотю, Две могили|дом в град Две могили]] са превърнати в музеи.