Рилска грамота: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 6:
С Рилската грамота на манастира се дават като феодални владения повече от 20 села и метоси в югозападните български земи заедно със землищата им. Грамотата е ценен извор за фискалната уредба и административното устройство на [[Второ българско царство|Второто българско царство]]. В нея е изброена провинциалната българска администрация и длъжностни лица - [[севаст]]и, [[съдия|съдии]], [[практор]]и, [[примикюр]]и, [[алагатор]]и, [[перпирак]]и, [[житар]]и, свински и овчи [[десеткар]]и, [[аподохатор]]и, [[комис]]и, [[стратор]]и, [[сенар]]и, [[митат]]и, [[крагуяр]]и, [[градар]]и, [[варничия|варничи]], [[побирчия|побирчии]], [[находник|находници]]. Рилската грамота се използва като извор за манастирските имунитети във Втората българска държава<ref>Андреев, Михаил. Ватопедската грамота и въпросите на българското феодално право, София 1965, с. 95-96.</ref>. Сведенията в нея дават представа и за границата между [[Търновско царство|Търновското царство]] и [[Велбъждско деспотство|Княжеството на Драгаши]] през 70-те години на [[14 век]]<ref>[http://www.promacedonia.org/hm2/hm_6_1.html Матанов, Христо. Югозападните български земи през XIV век, София, 1986, с. 180.], Матанов, Христо. Княжеството на Драгаши. Към историята на Североизточна Македония в предосманската епоха, София 1997, с. 171-173 </ref>.
В грамотата е засвидетелствана неутрализацията на морфологичната категория род при формите за множествено число на прилагателните имена и употребата на обща множествена форма за всички родове на прилагателното име, например
За пръв път Рилската грамота е публикувана от [[Васил Априлов]] през [[1845]] година, следван от [[Григорий Илински]] (1911), [[Йордан Иванов]], [[Иван Дуйчев]] и други. Съществуват и мнения ([[Георги Баласчев]], [[Владимир Мошин]], [[Валери Стоянов]]), че грамотата не е автентична и е написана или преписана през следващите векове.
| |||