Реция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 53:
Първият контакт на римляните с местните кетски племена - рети и винделики не започва с окупацията през 15 г. пр. н.е., а много преди това под формата на мирна търговия. Римският автор Катон възхвалява рецийското грозде, докато Полибий, описвайки алпийските вериги, споменава за територията на реците. Той е и авторът на объркващата днес учените информация, че районът им е "необхватен и напълно обезлюден"<ref>Die Römer in Bayern 1995, с.23. "unüberschreitbar und völlig unbewohnbar".</ref>. В най-ранния период на Империята представата на римляните за Реция е доста мътна. Плиний (Nat. Hist. 3, 133) разказва как келтите прогонили римляните от родните им места в горна Италия и под предводителството на техния вожд Ретус, основателят на племето, превзели Алпите. Според Тит Ливий реците са етруски (V, 33,11), a според Хораций винделиките се биели с оръжия като тези на амазонките (Hor. carm 4,4,17 ff).
Защо римляните толкова късно проявяват интерес към земите северно от Алпите и защо Реция бива анексирана и провъзгласена за провинция сравнително късно? Защо Гай Юлий Цезар се отправя на дълъг поход в Галия и в далечна Британия, а земите в непосредствено съседство , северно от Алпите остават пренебрегнати? Това е един проблем, все още неразрешен в науката. Вероятно след пораженията на римската войска, предвождана от легата Марк Лолий през 17/16 г. пр. н.е. който воюва със Сугамбрите, Узипите и Тенктерите, а също и срамната загуба на Публий Квинтилий Вар, при която варварите унищожават няколко римски легиона (битката в Тевробургската гора през 9 г. н. е. римляните, осъзнато или не, променят своята външнополитическа стратегия в Европа - от отбранителна в офанзивна. Целта е да се даде отпор на германските набези от север и да се осигури спокоен и стабилен тил, алпийските проходи да се направят достъпни и лесно проходими, а също и да се построят пътища, които да осигурят бърза и сигурна връзка от Италия до дунавския бряг.
Според Страбон, централните Алпи за покорени за едно лято, в рамките на един-единствен военен поход през 15 пр. н.е. Монументалният паметник, издигащ се край селището La Turbie в южна Франция, ''Tropaeum Alpium'', (известен още като ''Tropaeum Augusti'' ) -7/6 в. пр. н.е. съдържа надпис, в който са изредени 50-те покорени от император Август варварски племена. Между тях се споменати и четирите племена на винделиките (''vindelicorum gentes quattorum''). Едва ли всички тези народи, чиито територии днес са трудни за локализиране, са били подчинени в рамките на една военна кампания По-скоро става дума за един продължителен прецес, протичащ в периода 33 - 7 г. пр.н. Първата фаза на завоевателни походи под предводителството на Друз се движи от юг на север, през трудно достъпните и малобройни алпийски проходи. Във втората фаза, в която римската войска се предвожда от Тиберий, изходния пункт е по всяка вероятност Галия, а не северна Италия.
[[Файл:La Turbie BW 1.JPG|ляво|мини|Tropaeum Augusti, La Turbie, южна Франция]]Освен подчинени със сила, много от предалпийските племена се присъединяват към имерията и доброволно. Кралят на Лигурия, Котиус бързо схваща, че съпротивата срещу Рим е безмислена, затова той подписва примирие, което "осигурява вечен мир на неговия народ"<ref>Ammian,( 15, 10, 2)</ref>. Той получава римско граждансто, коннически ранг и римско име. В надписа на триумфалната арка на Август от Суса (Италия) са изброени неговите 14 племена.
[[Файл:Arco di Augusto-Susa.jpg|мини|Арката на Август, Суса]]
Водеща роля в присъединяването на предалпийските терени и Реция имат доведените синове на император Октавиан Август, синовете на Ливия - Друз и Тиберий. В много извори се споменава бегло за техния поход<ref>''Velerius Paterculus'' (2,39,3; 95,2; 104, 4), ''Strabo'' (4,6,9; 7,1,5), ''Светоний'', Август (21,1) и Тиберий (9,1), ''Florus'' (epitome 2,22,4).</ref>.По
== По-значими населени места ==
| |||