Златноливаденски манастир: Разлика между версии

Златноливаденският манастир е основан още в римско време в 344 г. сл. Хр. от Александрийския патриарх [[Атанасий Велики|Свети Атанасий Велики]]. На път от [[Стара загора|Верея]] за [[Църковен събор (поместен)|Сердикийския събор]] той спрял за нощувка и смяна на конете в близката римска крепост. Разбрал, че околното тракийско и готско население е заплашено от епидемия и пропагандата на еретиците [[Арианство|Ариани]]. Той се установил в отстоящата на 300 метра пещера — старо тракийско светилище със свещен извор (днешната пещера-постница). Светецът проповядвал на местните хора и им съобщил, че ако построят църква срещу пещерата Господ ще ги избави от епидемията, както и станало. Това много укрепило вярата и упованието в светостта на Атанасий Велики. В своята близо 17 вековна история храмът и манастирът са многократно разрушавани и възстановявани от християните. От IV в. място им е непроменено. Има безспорен археологически материал за съществуването им през Късната античност и Средновековието. По време на османската власт последният запазен храм е бил дървен, а в манастира намират подслон [[Паисий Хилендарски]], хайдушки войводи, [[Васил Левски]] и други борци за национална свобода. След 1944 г. в епохата на комунизма той се ползва като овчарник на местното ТКЗС докато, както разказва легендата,на местния партиен секретар не се присънил Свети Атанасий и не го предупредил, че ако не спре поруганието, ще загуби детето си. В началото на 50-те години манастирските сгради са освободени за църковно ползване, но състоянието им не е добро до края на 70-те години, когато е оценено, че '''това е най-старият манастир в Европа''', той е обновен по инициатива на министерствоМинистерство на Културатакултурата. Тогава е построена новата манастирска сграда в традиционен стил. Със своя мащаб и пространство тя го прави един от най-големите манастири в днешна България. Александрийският патриарх Петрос VII, втори в йерархията на източното православие след Вселенския патриарх, идва в 2003 г. в манастира на поклонение пред свети Атанасий. Той донася в подарък иконата на Анастасий Велики, рисувана в [[Александрия]], друга такава икона е подарена от атонски монаси, тук се пази и препис от [[Реймско евангелие|Реймското евангелие]]. Оригиналът е в библиотеката на [[Реймс]], а копието е направено от наши художници, които го даряват на манастира. Това е първото копие на святата книга на български език, над която повече от 200 години във вярност към Бога и народа са се клели френските крале. Над църковния олтар е и иконата на света Петка като българска светица. Тя е исторически свързана с манастира — при едно от многобройните му възкресявания през турско е издигнат и неин параклис — по-късно също разрушен. Нейният празник се чества всяка година в манастира на 14 октомври. Манастирът се поддържа и с помощта на труд и пари от доброволци сред близките села и от страната. Много хора от околността остават на поклонение за два-три дни, други от страната — и за седмица, идват и поклонници от чужбина дори от католически страни като Полша, например.