Болярово: Разлика между версии

Той се намира в близост до язовира край с. [[Малко Шарково]]. Население (1 февруари 2011) – - 1 231 души.

Община Болярово е разположена в един от най-чистите в екологично отношение райони на страната – - в южната част на област Ямбол, върху северните склонове на Странджа планина. Обхваща част от Тунджанската хълмиста област, Дервентските възвишения и южните склонове на Бакаджиците.

Изградена е на 667 km² площ и представлява 0,06% от територията на Република България. На юг граничи с Република Турция (55 km обща граница), на запад – - с община Елхово, на север – - с общините Тунджа, Ямбол и Стралджа, а на изток – - с област Бургас (община Средец).

Макар и далече от големите икономически центрове на страната ни, Боляровският край не е отминат от проявите на българското националноосвободително движение. В паметта на местното население са още живи спомените за братята Пехливанови от село Пашакьой – - хайдути, убити от турците, за четата на Стоян Стефанов от село Дерекьой, за големия родолюбец и бунтар дядо Никола Узунов (Узун Никола) от село Ичме, за организатора на Западностранджанския революционен комитет и поборник за църковна и национална свобода Курти Дражев, когото турците заточават в Диарбекир. В село Папаскьой е роден националният герой Индже войвода. Внук на Узун Никола от известния Хасекейски род Бимбелови е роденият в село Ичме [[Стефан Караджа]].

От Пашакьой на Болярово селото е преименувано през 1934 г год. През 1959 г год. Болярово се намира в границите на Ямболски окръг, през 1963 г год. е признато за село от градски тип, а за град е обявено през 1974 г год. Когато през 1979 г год. се извършва ново административно делене на България, окръзите се запазват, създават се 276 селищни системи, Болярово е оформена като селищна система. В територията на област Бургас градът попада през 1987 г год., когато се извършват нови териториално-административни промени. В момента Болярово се числи към област Ямбол след последното делене на страната на области от 1999 година.

Изградени са 3 съвременни паметника – - в с. Воден, с. Стефан Караджово, гр. Болярово, и 2 паметни плочи – - на мястото на родната къща на Индже войвода в с. Попово и на народната певица Елена Граматикова в центъра на нейното родно село Шарково.

* Паметната плоча на народната певица [[Елена Граматикова]] в с. Шарково<!--

Едно от редовните събития, които се провеждат в Болярово, е фолклорният събор „Върбова"Върбова свирка свири“свири", която е въведена преди 11 години под патронажа на кмета на общината Христо Христов. Всяка година в първата седмица на месец юни се събират над 500 участника от цяла България, както и от съседни Гърция и Турция, които представят част от националния си фолклор. В рамките на събора се провежда песенен конкурс „С"С песните на Елена Граматикова“Граматикова". Изпълняват се и песни на известни народни певци като Манол Михайлов, Калинка Сгурова, Донка Бумбалова и много други.

* [[Курти Дражев]] (1834 – -1889), първият учител в Болярово и поборник от Априлското въстание

* [[Атанас Стойков]] (1919 – -1988), изкуствовед

* [[Тони Тонев]] (1956 – -2009), агроном, работи в града през 1981 – -1987

Болярово се споменава многократно със старото си име Пашакьой в петологията на Токораз Исто „Ятаган"Ятаган и меч“меч". Там, според книгата, е живял Маринчо Бимбеля – - Страшния. Той е бил начело на рода Бимбелови. Той с хората си е контролирал територията на Странджа, Източните Родопи и нагоре – - към Ямбол.