Милица Хребелянович: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
Принцеса '''Милица Хребелянович,''' родена под името''' [[Неманичи|Неманич]]''' ({{Lang-sr|Милица Немањић Хребељановић}} '''·''' 1335 – 11 ноември 1405), известна също като '''императрица (''[[Царица]]'') Милица, '''е съпруга на [[Сърбия|сръбския]] <nowiki/>[[Лазар Хребелянович|княз Лазар]]. Майка е на [[Деспот (титла)|деспот]] [[Стефан Лазаревич]] и Елена Лазаревич, чиито съпруг е [[Джурадж II Балшич]]. Милица Хребелянович е автор на книгата "''молитвата на майката''" ({{Lang-sr|Молитва матере}}) и на известната поема за скръбта по своя съпруг, ''Вдовство на моя жених'' ({{Lang-sr|Удовству мојему женик}}).
== Биография ==
Милица Хребелянович е дъщеря на принц Вратко Неманич (познат в сръбския средонвековен епос като Юг Богдан), който, като правнук на Вукан Неманич, е част от династията на Неманичите. Съпругът ѝ е принц Лазар Хребелянович.
След смъртта на съпруга ѝ в битката на Косово поле през 1389, Милица управлява Сърбия до 1393, когато синът ѝ Стефан Лазаревич Хребелянович достига възраст за вземане на трона. По това време е нужен много кураж и мъдрост за управлението на страна, която е под постоянния натиск на окупатори от изток и запад. Трудно е било да се поддържа националния дух без да се провокират съседните царства или пашлъци към атаки и безчинства. Милица се доказва като способен владетел на странате в много тежко време. Личната ѝ трагедия (загубата на съпруга ѝ и изпращането на дъщеря ѝ Оливера Деспина за съпруга на Баязид I, който нарежда екзекуцията на мъжа ѝ, принц Лазар, през 1393) не пречи на мъдрото ѝ управление. Тя основава манастира Любостиня през 1390 и по-късно се замонашва там под името сестра Евгения (по-късно игуменка Ефросина) през 1393.
През 1397 тя написва книгата "Молитвата на Майката" заедно със синовете си в Дечанския манастир. Милица Хребелянович поръчва възстановяването на бронзовия хорос на църквата в Дечанския манастир.
В дипломатическите преговори със султан Баязид, Евгения и Ефросина пътуват до султанския двор през 1398/99.
През 1403, Евгения посещава султана в Серес, застъпвайки се за сина си Стефан Лазаревич в сложен спор възникнал между двамата ѝ синове и Бранкович.
Милица Хребелянович е погребана в Любостиня. Тя е канонизирана от Сръбската Православна Църква. Милица Хребелянович написва редица молитви и религиозни поеми. Самотата и скръбта ѝ са отразени в лирическото обръщение до принц Лазар във "Вдовство на моя жених". Макар и написана като църковен химн, поемата съдържа лично обръщение и необичайни за църковната музика лирически тонове.
[[Категория:Починали през 1405 година]]
[[Категория:Християнски светци от 14 век]]
| |||