[[Милица Хребелянович]] е дъщеря на принц [[Вратко Неманич]] (познат в сръбския средонвековен епос като [[Юг Богдан]]), който, като правнук на [[Вукан Неманич]], е част от династията на [[Неманичи|Неманичите]]. Съпругът ѝ е принц [[Лазар Хребелянович]].
След смъртта на съпруга ѝ в битката[[Косовска на Косовобитка|Косовската полебитка]] през [[1389]], Милица управлява [[Сърбия]] до [[1393]], когато синът ѝ [[Стефан Лазаревич|Стефан Лазаревич Хребелянович]] достига възраст за вземане на трона. По това време е нужен много кураж и мъдрост за управлението на страна, която е под постоянния натиск на окупатори от изток и запад. Трудно е било да се поддържа националния дух без да се провокират съседните царства или пашлъци към атаки и безчинства. Милица се доказва като способен владетел на странате в много тежко време. Личната ѝ трагедия (загубата на съпруга ѝ и изпращането на дъщеря ѝ [[Оливера Деспина]] за съпруга на [[Баязид I]], който нарежда екзекуцията на мъжа ѝ, принц Лазар, през 1393) не пречи на мъдрото ѝ управление. Тя основава манастира [[Любостиня]] през [[1390]] и по-късно се замонашва там под името сестра Евгения (по-късно игуменка Ефросина) през [[1393]].
През [[1397]] тя написва книгата "Молитвата на Майката" заедно със синовете си в [[Дечански манастир|Дечанския манастир]]. Милица Хребелянович поръчва възстановяването на бронзовия хорос на църквата в Дечанския манастир.
В дипломатическите преговори със султан Баязид, Евгения и Ефросина пътуват до султанския двор през [[1398]]/[[1399|99]].
През [[1403]], Евгения посещава султана в Серес[[Сяр]], застъпвайки се за сина си Стефан Лазаревич в сложен спор възникнал между двамата ѝ синове и [[Бранкович]].
Милица Хребелянович е погребана в Любостиня. Тя е канонизирана от [[Сръбска православна църква|Сръбската Православнаправославна Църквацърква]]. Милица Хребелянович написва редица [[Молитва|молитви]] и религиозни [[Поезия|поеми]]. Самотата и скръбта ѝ са отразени в лирическото обръщение до принц Лазар във "Вдовство на моя жених". Макар и написана като църковен [[химн]], поемата съдържа лично обръщение и необичайни за църковната музика лирически тонове.
