Разлика между версии на „Горна Белица“

м
редакция без резюме
м
}}
 
'''Горна Белица''' (изписване преди 1945 година '''Горна Б{{Уникод|ѣ}}лица''', {{lang-mk|Горна Белица}}, {{lang-rup|Beala di Supra}}, {{lang-sq|Belica e Epërme}}, {{lang-el|Άνω Μπεάλα}}, ''Ано Беала'') е [[село]] в [[Република Македония]], в Общинаобщина [[Струга (община)|Струга]].
 
==География==
В Горна Белица е открит [[Горнобелишки некропол|римски некропол]], обявен за паметник на културата.<ref name="Управа">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.niskn.gov.mk/Detail.aspx?kdID=589 | заглавие= Археолошки локалитет „Горна Белица“|достъп_дата = 2017-10-13|издател= Управа за заштита на културното наследство }}</ref>
 
В XIX век Горна Белица е предимно [[власи|влашко]] село в [[Струга|Стружка]] нахия на [[Охрид]]ска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Власите в Горна Белица се заселват в селото в 18XVIII век предимно от околностите на разрушения [[Москополе]].<ref>[http://www.cincarnet.com/beala_di_supra.htm Beala di supra.]</ref>. Една част от тях са преселници от [[Албания]] - фаршериоти.<ref>Романски, Стоян. Македонските ромъни, Македонски преглед, г. I, 1925, кн. 5-6, с. 79</ref>
 
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Горна Белица (Gorna Biélitza) е посочено като село със 132 домакинства, като жителите му са 45 [[българи]] и 305 [[власи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 102-103.</ref> Според [[Васил Кънчов]] в 90-те години Горна Белица има 80 къщи власи патриаршисти.<ref name="Из пътните бележки 19">{{cite book |title= Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 19 }}</ref> Според статистиката му („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Горна Белица има 150 [[арнаути]] [[мохамедани]] и 850 власи.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_39.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.254.]</ref>
Според преброяването от 2002 година селото има 1 жител [[македонци|македонец]].<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref>
 
В селото има църкви „[[Света Петка (Горна Белица)|Света Петка]]“ („Света Параскева“) от 1889 година и манастирската „[[Свети Климент Охридски (Горна Белица)|Свети Климент Охридски]]“. Църквата „[[Света Троица (Горна Белица)|Света Троица]]“ в местността Парумба е осветена на 28 септември 1998 година от митрополит [[Тимотей Дебърско-Кичевски]].<ref name="Дебарско-кичевска епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dke.org.mk/namesnistva/strusko.asp | заглавие = Струшко архијерејско намесништво | достъп_дата = 16 март 2014 г | издател = Дебарско-кичевска епархија }}</ref>
 
== Личности ==