Милица Хребелянович: Разлика между версии

След смъртта на съпруга ѝ в [[Косовска битка|Косовската битка]] през [[1389]], Милица управлява [[Сърбия]] до [[1393]], когато синът ѝ [[Стефан Лазаревич|Стефан Лазаревич Хребелянович]] достига възраст за вземане на трона.<ref>Vujić, Joakim (2006), "The transformation of symbolic geography: Characteristics of the Serbian people", in Trencsényi, Balázs; Kopeček, Michal, ''Late enlightenment emergence of the modern 'national idea'', Budapest New York: Central European University Press, pстp. 115, [[Международен стандартен номер на книга|ISBN]] [https://en.wikipedia.org/wiki/Special:BookSources?isbn=9789637326523 9789637326523].</ref> По това време е нужен много кураж и мъдрост за управлението на страна, която е под постоянния натиск на окупатори от изток и запад. Трудно е било да се поддържа националния дух без да се провокират съседните царства или пашлъци към атаки и безчинства. Милица се доказва като способен владетел на странате в много тежко време. Личната ѝ трагедия (загубата на съпруга ѝ и изпращането на дъщеря ѝ [[Оливера Деспина]] за съпруга на [[Баязид I]], който нарежда екзекуцията на мъжа ѝ, принц Лазар, през 1393) не пречи на мъдрото ѝ управление. Тя основава манастира [[Любостиня]] през [[1390]] и по-късно се замонашва там под името сестра Евгения (по-късно игуменка Ефросина) през [[1393]].<ref name=":0">Gavrilović, Zaga (2006), "Women in Serbian politics, diplomacy and art at the beginning of Ottoman rule", in Jeffreys, Elizabeth M., ''Byzantine style, religion, and civilization: in honour of Sir Steven Runciman'', New York: Cambridge University Press, ppстp. 75–78, [[Международен стандартен номер на книга|ISBN]] [[wikipediaУикипедия:Special:BookSources/9780521834452|9780521834452]].</ref>