Милица Хребелянович: Разлика между версии

Милица Хребелянович е дъщеря на принц [[Вратко Неманич]] (познат в сръбския средонвековенсредновековен епос като [[Юг Богдан]]), който, като правнук на [[Вукан Неманич]], е част от династията на [[Неманичи]]те. Съпругът ѝ е принц [[Лазар Хребелянович]].

След смъртта на съпруга ѝ в [[Косовска битка|Косовската битка]] през [[1389]], Милица управлява [[Сърбия]] до [[1393]], когато синът ѝ [[Стефан Лазаревич|Стефан Лазаревич Хребелянович]] достига възраст за вземане на трона.<ref>Vujić, Joakim (2006), "The„The transformation of symbolic geography: Characteristics of the Serbian people"people“, in Trencsényi, Balázs; Kopeček, Michal, ''Late enlightenment emergence of the modern 'national idea'', Budapest New York: Central European University Press, стpстр. 115, [[Международен стандартен номер на книга|ISBN]] [https://en.wikipedia.org/wiki/Special:BookSources?isbn=9789637326523 9789637326523].</ref> По това време е нужен много кураж и мъдрост за управлението на страна, която е под постоянния натиск на окупатори от изток и запад. Трудно е било да се поддържа националния дух без да се провокират съседните царства или пашлъци към атаки и безчинства. Милица се доказва като способен владетел на странатестраната в много тежко време. Личната ѝ трагедия (загубата на съпруга ѝ и изпращането на дъщеря ѝ [[Оливера Деспина]] за съпруга на [[Баязид I]], който нарежда екзекуцията на мъжа ѝ, принц Лазар, през 1393) не пречи на мъдрото ѝ управление. Тя основава манастира [[Любостиня]] през [[1390]] и по-късно се замонашва там под името сестра Евгения (по-късно игуменка Ефросина) през [[1393]].<ref name=":0">Gavrilović, Zaga (2006), "Women„Women in Serbian politics, diplomacy and art at the beginning of Ottoman rule"rule“, in Jeffreys, Elizabeth M., ''Byzantine style, religion, and civilization: in honour of Sir Steven Runciman'', New York: Cambridge University Press, стpстр. 75–7875 – 78, [[Международен стандартен номер на книга|ISBN]] [[Уикипедия:Special:BookSources/9780521834452|9780521834452]].</ref>

През [[1397]] тя написва книгата „Молитвата на Майката“ заедно със синовете си в [[Дечански манастир|Дечанския манастир]].<ref>Popovich, Ljubica D. (1994). [http://serbianstudies.org/publications.html "Portraits of Knjeginja Milica"]. Serbian Studies. [[wikipedia:North_American_Society_for_Serbian_Studies|North American Society for Serbian Studies]]. 8 (1–21 – 2): 94–9594 – 95. [http://serbianstudies.org/publications/pdf/SS_Vol%208_1994_No%201-2.pdf Pdf].</ref> Милица Хребелянович поръчва възстановяването на бронзовия хорос на църквата в Дечанския манастир.

В дипломатическите преговори със султан Баязид, Евгения и Ефросина пътуват до султанския двор през [[1398]]/[[1399|99]].<ref>Ćirković, Sima M.; Korać, Vojislav; Babić, Gordana (1986). ''Studenica Monastery''. Belgrade: Jugoslovenska Revija. стpстр. 144. OCLC [https://www.worldcat.org/oclc/17159580 17159580].</ref> През [[1403]], Евгения посещава султана в [[Сяр]], застъпвайки се за сина си Стефан Лазаревич в сложен спор възникнал между двамата ѝ синове и [[Бранкович]].<ref name=":0" />

* Vasiljević, Marija (2016). [http://www.iib.ac.rs/docs/IstorijskiCasopis65%282016%29.pdf "Генеалогије између историје и идеологије: пример порекла кнегиње Милице"] (PDF). Историческо списание. Белград: Istorijski institut. 65: 79–10079 – 100.