Милица Хребелянович: Разлика между версии

Принцеса '''Милица Хребелянович,''' родена под името''' [[Неманичи|Неманич]]''' ({{Lang-sr|Милица Немањић Хребељановић}} '''·''' 1335 – 11 ноември 1405), известна също като '''императрица (''[[Царица]]'') Милица, '''е съпруга на [[Сърбия|сръбския]] <nowiki/>[[Лазар Хребелянович|княз Лазар]]. Майка е на [[Деспот (титла)|деспот]] [[Стефан Лазаревич]] и [[Елена Лазаревич]], чиито съпруг е [[Джурадж II Балшич]]. Милица Хребелянович е автор на книгата „''Молитвата на майката''“ ({{Lang-sr|Молитва матере}}) и на известната поема за скръбта по своя съпруг, ''Вдовство на моя жених'' ({{Lang-sr|Удовству мојему женик}}).

След смъртта на съпруга ѝ в [[Косовска битка|Косовската битка]] през [[1389]], Милица управлява [[Сърбия]] до [[1393]], когато синът ѝ [[Стефан Лазаревич|Стефан Лазаревич Хребелянович]] достига възраст за вземане на трона.<ref>Vujić, Joakim (2006), „The transformation of symbolic geography: Characteristics of the Serbian people“, in Trencsényi, Balázs; Kopeček, Michal, ''Late enlightenment emergence of the modern 'national idea'', Budapest New York: Central European University Press, стр. 115, [[Международен стандартен номер на книга|ISBN]] [https://en.wikipedia.org/wiki/Special:BookSources?isbn=9789637326523 9789637326523].</ref> По това време е нужен много кураж и мъдрост за управлението на страна, която е под постоянния натиск на окупатори от изток и запад. Трудно е било да се поддържа националния дух без да се провокират съседните царства или пашлъци към атаки и безчинства. Милица се доказва като способен владетел на страната в много тежко време. Личната ѝ трагедия (загубата на съпруга ѝ и изпращането на дъщеря ѝ [[Оливера Деспина]] за съпруга на [[Баязид I]], който нарежда екзекуцията на мъжа ѝ, принц Лазар, през 1393) не пречи на мъдрото ѝ управление. Тя основава манастира [[Любостиня]] през [[1390]] и по-късно се замонашва там под името сестра Евгения (по-късно игуменка Ефросина) през [[1393]].<ref name=":0">Gavrilović, Zaga (2006), „Women in Serbian politics, diplomacy and art at the beginning of Ottoman rule“, in Jeffreys, Elizabeth M., ''Byzantine style, religion, and civilization: in honour of Sir Steven Runciman'', New York: Cambridge University Press, стр. 75 – 78, [[Международен стандартен номер на книга|ISBN]] [[Уикипедия:Special:BookSources/9780521834452|9780521834452]].</ref>

През [[1397]] тя написва книгата „Молитвата на Майката“ заедно със синовете си в [[Дечански манастир|Дечанския манастир]].<ref>Popovich, Ljubica D. (1994). [http://serbianstudies.org/publications.html "Portraits of Knjeginja Milica"]. Serbian Studies. [[wikipedia:North_American_Society_for_Serbian_Studies|North American Society for Serbian Studies]]. 8 (1 – 2): 94 – 95. [http://serbianstudies.org/publications/pdf/SS_Vol%208_1994_No%201-2.pdf Pdf].</ref> Милица Хребелянович поръчва възстановяването на бронзовия хорос на църквата в Дечанския манастир.