Йохан Готлиб Фихте: Разлика между версии

{{от пренасочване|Фихте|сина на Йохан Готлиб Фихте|Имануел Херман Фихте}}

{{Личност

| идеи =

| текстове =

| повлиян =

| повлиял = }}

}}

 

 

Йохан Готлиб Фихте е баща на философа [[Имануел Херман Фихте]].

 

Роден в [[Раменау]], [[Саксония]], в семейство на бедни родители. Заради изключителните си таланти получава спонсорството на местен благородник и посещава прочутата гимназия Пфорта. През 1780 година посещава университета в Йена като студент по [[теология]].

 

За пръв път Фихте изнася пред публиката по-обща и цялостна формулировка на философията си през 1794 и 1795 г. с двете кратки съчинения „Относно понятието за наукоучение“ и „Основа на цялото наукоучение“. Както сочи думата „наукоучение“ (<i>Wissenschaftslehre<i>), тук той се опитва да изложи най-фундаменталния принцип, който прави възможно всяко теоретично и практическо отношение към света. За Фихте тези работи са само предварителни, като истинска разработка на цялостната система предстои след тях. През следващите години до смъртта си, Фихте прави многобройни преформулировки на своята философия като не успява да достигне до напълно задоволителен за самия себе си вариант. Той също така публикува редица съчинения, разработващи различни области от философията (особено практическата философия, 1796-8 г.) според принципите на наукоучението.

 

За Фихте собствено философските занимания винаги са били неразривно свързани с активната причастност към важните събития на деня. През 1799 г. той публично се конфронтира с [[Фридрих Якоби]], който го обвинява в [[атеизъм]] и нихилизъм. Тази конфронтация остава в немската интелектуална история като т.нар. „спор за атеизма“ (<i>Atheismus-Streit<i>). През 1807/8 г., по време на френската окупация, Фихте изнася в Берлин прословутите си „Речи към германската нация“, дали му името на един от бащите на зараждащия се немски [[национализъм]]. Той също така взема дейно участие в разработването на плана за [[Хумболтов университет|Берлински университет]], като след основаването му става първият декан на Философския факултет и първия избран ректор.

 

По време на освободителните войни срещу [[Наполеон I|Наполеон]], Фихте е доброволец-санитар, при което се разболява от тиф и умира на 29 януари 1814 г.

 

 

 

{{романтизъм}}

{{нормативен контрол}}

{{СОРТКАТ:Фихте, Йохан Готлиб}}

[[Категория:Германски философи]]

[[Категория:Възпитаници на Лайпцигския университет]]