Дамян Велчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Fix: датата е всъщност година редактирано с AWB
добавки
Ред 39:
През 1947 година името на Велчев отново е замесено в обвиненията в организиран опит за преврат, издигани в показните процеси срещу [[Никола Петков]] и Военния съюз, поради което той е освободен от поста посланик и е извикан обратно в България.{{hrf|Недев|2007|772 – 773}} Отказва да се върне в България, за което му е отнето българското гражданство.<ref name="ташев"/>
 
В емиграция Дамян Велчев живее в голяма бедност, първоначално в [[Цюрих]] с дъщеря си и зет си, като и психическото му състояние е тежко. Той умишлено стои настрана от политическата дейност на емиграцията, въпреки някои опити да бъде включен в работата на [[Български национален комитет|Българския национален комитет]]. Според някои сведения той дори е тормозен от български емигранти, обвиняващи го за колаборационизма с комунистите. През 1953 година се премества в [[Париж]], поканен от Любен Тодоров, също политически емигрант и бивш звенар.{{hrf|Недев|2007|783 – 788}}
 
Велчев поддържа активни контакти с ръководения от [[Г. М. Димитров]] [[Български национален комитет]], ангажирайки се през 1952 година да оглави щаба на планирано значително военно формирование от български емигранти, чието ядро трябва да стане [[Българска национална доброволческа рота № 4093|Българската национална рота]]. Поддържа контакти и с монархическите емигрантски кръгове.<ref name="шарланов">{{cite book | last = Шарланов | first = Диню | year = 2009 | title = История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0544-1 | pages = 258 – 259}}</ref>
 
Дамян Велчев умира на 25 януари 1954 година в Париж.<ref name="ташев"/>{{hrf|Недев|2007|186}}