Отваря главното меню

Промени

21 байта изтрити ,  преди 2 години
м
епитет
Един от тях е [[Жорж Мелиес]] – [[режисьор]], [[актьор]], [[продуцент]], [[оператор]], лаборант и търговец. Като бивш илюзионист, художествен ръководител и театрален постановчик, Мелиес използва [[кино]]то, за да създаде нов род фантастика и илюзионни сеанси.
 
Филмите на Мелиес се отличават с необикновената изобретателност, както в тематично, така и в техническо отношение. Той с право се счита за баща на филмовия трик и е първият [[оператор]], приложил в практиката си комбинираните снимки. Открива многократната експозиция, стоп-кадъра, маската и контрамаската, ускорената и забавената киноснимка. Някой негови методи за трикови и комбинирани кадри се използват и до днес, а други от тях са послужили за отправна точка при усъвършенстването на този род дейности. Макар и най-примитивно, той прилага за първи път покадровото оцветяване на филма. Специално построеното от него студио в околностите на [[Монтрьо]], той заснема всичките си [[филм]]и, между които: „Пътешествие до Луната“([[1902]]), „Пътешествие през невъзможното“([[1904]]) и „Четиристотинте магии на Дявола“([[1906]]). Произведенията му са удивителна смесица на лошия вкус, невзискателния, даже вулгарен комизъм и примитивната, но очарователна атмосфера, така характерна за художниците примитивисти и самоуки, които черпят вдъхновения от градския фолклор. В неговата фантастика могат да се намерят мотиви, използвани от френския художник Грандвил, блуждаещ сред невероятните механични визиони на своята живописна фантастика или известна близост с изкуството на [[Митничаря Русо]], примитивист, който се вдъхновява от фолклора на парижките предградия и уличките на [[Монмартр]].
 
Мелиес третира филма като друго издание на театрално-сценичното зрелище осъществено с помощта на различна техника. От тук идва строгото придържане към театралната условност (завеси, разделяне на филма на части, сцени и картини), и което е особено характерно – спазването на една постоянна дистанция, между абсолютно статичната [[кинокамера|камера]] и снимачната [[сцена]]. Даже в някой от филмите си той започва с излизане пред завесата и поклон пред публиката. Но едновременно с това той успява да използва други художествени средства за създаване на зрелище с неограничени хоризонти на изображението, подсказвайки на следващите творци новата специфика на киното. Мелис заснема около 4000 заглавия, но не издържа на увеличаващата се конкуренция и през [[1912]] г. прекратява дейността си.