Казанлък: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 23:
=== Климат ===
Климатът е преходно-континентален,
{| class="wikitable" style="font-size:90%;width:100%;border:0px;text-align:center;line-height:120%;"
Ред 114:
=== История на града ===
[[File:The_thracian_tomb_in_Kazanlak_from_outside.jpg|260px|thumb|Тракийската гробница]]
Първото селище на територията на днешния град възниква през [[Новокаменна епоха|новокаменната епоха]] (неолита). През енеолита и [[Бронзова епоха|бронзовата епоха]] животът на селището продължава. През V-IV век пр. Хр. тракийският град [[Севтополис]], носещ името на тракийския цар Севт I, става столица на тракийската [[Одриско царство|Одриска държава]] – една богата цивилизация в долината на древната Тонзос – днешната река [[Тунджа]]. Днес градът се намира под водите на язовир „Копринка“, на 5 км западно от града. Разкрит е при строителните работи на язовира. Археологическите разкопки са в периода
Артефактите, намерени в Долината на розите, датиращи от римско време, са много. Оттогава за първи път се разбира, че в района се отглеждат рози. В трактата на [[Плиний Млади]] се описват над 20 сорта рози. На един от тези сортове той дава названието Тракийска роза. Розата е гравирана на една от тракийските монети. Казанлъшкият край влиза в границите на [[Първо българско царство|Първото българско царство]] през 815 г., след като се сключва 30-годишният договор между хан [[Омуртаг]] и [[Византия]].
Ред 124:
През [[2004]] г. проф. Георги Китов открива в могилата [[Голяма Косматка|Голямата Косматка]] край [[Шипка (град)]] златната маска на [[Терес I]] и бронзовата глава на [[Севт III]]. Това значимо откритие обуславя непрестанния наплив на туристи към община Казанлък. Откритията на проф. Г. Китов, Тракийската гробница, древният град [[Севтополис]], както и редица други исторически паметници, правят [[община Казанлък]] привлекателна дестинация както за българските, така и за чуждестранните посетители.
В ранно неолитната селищна могила в града от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са открити костни останки от 8 вида птици – тетрев (''Tetrao tetrix''), голяма дропла (''Otis tarda''), сив жерав (''Grus grus''), ням лебед (''Cygnus olor''), скален орел (''Aquila chrysaetos''), глухар (''Tetrao urogallus''), бухал (''Bubo bubo'') и сива врана (''Corvus cornix''). Първите 3 вида са изчезнали от пределите на страната, а находката от тетрев е първото доказателство за принадлежността на тази ценна ловна птица към орнитофауната на България.<ref>Боев, З. 1988. Първи доказателства за съществуването на тетрева (Tetrao tetrix /L./) (Aves, Tetraonidae) в България. – Acta zoologica bulgarica, 36: 72
=== Произход на името ===
Ред 142:
=== Храмове на други религиозни общности ===
[[File:Old Mosque in Kazanlak, Bulgaria.jpg|left|thumb|200px|Ески Джамия, оригинално построена през 1394
* Евангелска баптистка църква
* [[Свети Йосиф (Казанлък)|Католическа църква от източен обред „Свети Йосиф“]]
Ред 293:
* Къща музей „Ненко Балкански“
* Къща музей „Дечко Узунов“
* [[Исторически музей Искра, Казанлък|Исторически музей
* [[Музей на розата]]
* Етнографски комплекс „Кулата“
Ред 336:
* {{флагче|България}} акад. [[Дечко Узунов]] – художник
* {{флагче|България}} проф. [[Здравко Чолаков]] – литературовед и писател
* {{флагче|България}} Димитър Чорбаджийски – [[Чудомир]] – писател и художник
; Почетни граждани на Казанлък
Ред 352:
== Спорт ==
* Стадиони:
*[["Розова долина" (Казанлък)|ФК „Розова долина“]]
* Волейболен клуб „Казанлък“
* Алпийски клуб „Казанлък“.
* Алпийски клуб „Селт“.
* Клуб по спортни танци „Роза“ – един от първите клубове по спортни танци в България.
* Клуб по лека атлетика СКА
* Клуб по спортни танци „КИАРА-Н“ –
* Спортен Клуб по Шах „КАЗАНЛЪК 21“основан 2000 година и негов пръв председател е Катя Киликчиева.
Ред 370:
== Литература ==
* Казанлък в миналото и днес. Т. I-IX,
* Стамболски, Хр. Автобиография, дневници и спомени; Т. ІІ. Дейността на д-р Стамболски в Цариград до заточението му в Арабия (
* Стамболски, Хр. Автобиография. Дневници. Спомени. С., 1972.
* Стефанов, Павел, йеромонах. Домашни библиотеки в Казанлък през XIX век. – Известия на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Т. 21 (27), 1993, 311
* Кънчо Стоянов. Хайдути и поборници – Дейци на националноосвободителните борби от Казанлъшкия регион. С., Български писател, 2007.
* Людмила П. Китипова-Попова. Забравено и неизвестно за стария Казанлък. 2 прераб. изд. С., Хеликон, 2010.
Ред 384:
<!-- МОЛЯ, ПРОЧЕТЕТЕ Уикипедия: Външни препратки, ПРЕДИ ДА ДОБАВЯТЕ НОВИ ВРЪЗКИ! -->
{{commonscat|Kazanlak|Казанлък}}
* [http://www.kazanlak.bg/ Официален сайт на община
* [http://www.kazanlak.com/ Новини от Казанлък]
* {{Dmoz|World/Bulgarian/Региони/Европа/България/Област_Стара_Загора/Казанлък/}}
|