Ил-2: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Унифициране на заглавия на раздел Вижте също
м Bot: Automated text replacement (-а в момента. +а.)
Ред 97:
* '''Ил-2 АМ-38Ф''' – Вариант на двуместния Ил-2 с форсиран двигател АМ-38, притежаващ със 100 к. с. по-голяма излетна мощност. Първият прототип (едноместен) с новия двигател излита на 31 юли 1942 г. В началото възникват някои проблеми, но те са отстранени и след преминаването на изпитанията на двуместните машини, от януари 1943 г. този двигател се монтира на всички щурмовици излизащи от авиационните заводи.
* '''Ил-2КСС''' ('''Ил-2М3''') – Модернизиран вариант с метални криле (дотогава са изработвани от дърво) със стреловидност по предния ръб на конзолите 15° ({{Lang-ru|КСС – крыло со стрелкой}} – „крило със стрела“, стреловидно крило). Освен това са монтирани протектирани (самозапушващи се при пробойна) горивни резервоари, както и е предвидена възможност за монтиране на окачваеми резервоари за гориво. Направени са и някои други аеродинамични и конструктивни подобрения. Появява се в края на 1942 – началото на 1943 г.
* '''Ил-2 ШФК-37''' – Вариант на едноместния щурмовик, въоръжен с две 37-мм авиационни оръдия [[ШФК-37]], конструкция на ОКБ-15 на [[Борис Шпитални|Б. Г. Шпитални]], появил се в края на 1942 г. Големите габарити на оръдията и магазинното им захранване с боеприпаси налагат монтирането им в специални обтекатели под крилата, което доста влошава летателните характеристики на машината. Самолетът става инертен и губи от маневреността си, пилотирането му се усложнява. Снарядите на мощното 37-мм оръдие пробиват бронята на немските средни [[танк]]ове, с които оръдията ШВАК и ВЯ не могат да се справят, но изискват изключително добра стрелкова и полетна подготовка от пилотите – нещо трудно осъществимо във обстановката в момента. Появява се предложение за обучение и сформиране на специални групи в щурмовите авиополкове, които да летят с тези самолети, въпреки че Илюшин отново напълно необосновано, още преди да са завършили изпитанията на самолета, в писмо до Сталин настоява за масовото производство на варианта<ref>[http://www.airwar.ru/enc/aww2/il2-shfk37.html Ил-2 ШФК-37]</ref>. В реални бойни условия се оказва, че вероятността добре обучен пилот да порази точкова цел от типа танк или [[бронетранспортьор]] от първия заход е едва 0.02 – 0.09, при което за гарантираното унищожение на целта трябва участват поне 20 машини. Строевите пилоти също не приемат новия вариант и той не влиза в масово производство.
* '''Ил-2У''' ('''УИл-2''') – Двуместен учебно-тренировъчен вариант на щурмовика, появил се през 1943 г. Управлението му е дублирано и има възможност да носи въоръжение, макар и силно редуцирано (2 картечници [[ШКАС]], два [[РС-82]] и до 200 кг бомби). Произвеждан в неголеми количества.
[[File:Il2 2 ns37 machine cannon moscow march 1943.jpg|мини|Ил-2 НС-37]]