Анастасия Николаевна: Разлика между версии

'''Анастасия Николаевна Романова''' (на [[руски език{{lang-ru|руски]] – ''Анастасия Николаевна Романова''}}) е [[велика княгиня]], четвъртата и най-малка дъщеря на императора на [[Руска империя|Русия]] [[Николай II (Русия)|Николай II Романов]] и императрица [[Александра Фьодоровна (Алиса)|Александра Фьодоровна]], [[Екзекуция на фамилията Романови|разстреляна]] заедно с останалите членове от семейството в подземието на Ипатиевата къща в [[Екатеринбург]] на 17 юли 1918 г.

Майка ѝ разчита на съвета на [[Григорий Распутин]], руски селянин и скитник, или свещен човек, който счита че молитвите му спасяват многократно страдащия Царевич. Анастасия и нейните сестри, както и брат ѝ са обучавани да гледат на Распутин като на приятел и да му се доверяват. През есента на 1907 г. лелята на Анастасия Олга Александровна от Русия е придружена от царя за да се срещне с Распутин. Анастасия, сестрите ѝ и брат ѝ Алексей са с дългите си бели нощници. „Всички деца като че ли го харесват“, спомня си Олга Александровна. „Бяха съвсем спокойни с него“.

Една от гувернантките, София Ивановна Тютчева, е ужасена през 1910 г., че на Распутин е разрешен достъп до детската стая, когато четирите момичета са в нощниците си и иска да му бъде забранено да влиза там. Николай моли Распутин да избягва да ходи в детските стаи в бъдеще. Децата осъзнават напрежението и се страхуват, че майка им ще бъде разгневена от действията на Тютчева. Накрая последната е уволнена.

През февруари 1917 г., в разгара на революцията, едно след друго, децата се разболяват от [[морбили]]. Анастасия се разболява последна, когато дворецът е вече заобиколен от войските на бунтовниците. Царят по това време е главнокомандващ в [[Могильов]], в двореца са само императрицата и децата.

Николай II абдикира и през март 1917 г. и цялото семесйтво е поставено под домашен арест в Александровския дворец в Царское село. Въпреки че като цяло животът им не се променя съществено, понякога биват освирквани или ругани през оградата на двореца. По това време все още се надяват да отидат в чужбина, но [[Джордж V]], чиято популярност сред поданиците му бързо намалява, за да избегне всякакви рискове предпочита да принесе в жертва царското семейство, като по този начин предизвиква шок в собствения си кабинет<ref>{{cite web

| accessdate = 19 августа 2008

}}</ref>.

[[Александър Керенски]] от временното правителство уведомява царското семейство, че е взето решение да бъдат прехвърлени в [[Тоболск]], [[Сибир]]<ref>King and Wilson (2003), pp. 57–5957 – 59</ref>. В последния ден преди да напуснат, те имат възможност да се сбогуват със служителите, за последен път да посетят любимото си място в парка, езерата и островите. На 12 август 1917 г. влак под флага на японската мисия на [[червен кръст|Червения кръст]] в строга секретност се отбива от пътя.

=== Заточение в Тоболск ===

Анастасия по това време започва да напълнява, много бързо наддава [[тегло]], което тревожи императрицата и тя го споселя с приятели.

Останалите членове на семейството остават да чакат в Тоболск, като Олга се грижи за болния си брат, Татяна - – за къщата, а Анастасия - – за забавленията. Трите момичета, облечени в сиво и със сълзи на очи изпращат родителите си и сестра си. Животът тече бавно и тъжно в полупразната къща. Четат книги, разхождат се, рисуват и играят с болния си брат.

На 3 май 1918 г. става ясно, че по някаква причина заминаването на бившия цар за [[Москва]] е отменено и вместо това Мария, майка ѝ и баща ѝ са принудени да останат в [[Ипатиевата къща|къщата на жинженер Ипатиев]] в Екатеринбург<ref>King and Wilson (2003), pp. 78–10278 – 102</ref>, реквизирана от новия режим специално за да настанят царското семейство в нея. В Тоболск Анастасия и нейните сестри зашиват [[бижу|скъпоценни камъни]] в дрехите си, за да ги скрият от похитителите си, тъй като Александра им пише, за да ги предупреди, че тя, Николай и Мария са претърсени при пристигането си в Екатеринбург и са им конфискувани предмети. Тези накити са предвидени също при щастлив случай да могат да откупят спасението си.

Разказ за събитието, даден от Юровски на неговите болшевишки началници след убийствата, е открит през 1989 г. и подробно описан в книгата на Едвард Радзински от 1992 г. „Последният цар“. Според Юровски в нощта на убийството, семейството е разбудено като им се казва да се облекат, защото ще бъдат преместени на ново място, за да се гарантира безопасността им в очакване на насилието, което може да възникне, когато белогвардейският военен контингент достигне Екатеринбург. След като се обличат, семейството и малкият кръг от слуги, останали с тях, са вкарани в малка стая в подземието на къщата и им е заповядано да чакат. Те не подозират нищо. Александра и Алексей сядат на столове, осигурени от пазачите по искане на императрицата. След няколко минути охраната влиза в стаята, водена от Юровски, който бързо информира царя и семейството му, че трябва да бъдат екзекутирани. Царят има време да каже само „Какво?“ и се обръща към семейството си, преди да бъде убит от няколко куршума в гърдите (не както обикновено се казва в главата, [[череп]]ът му, намерен през 1991 г., не носи следи от куршуми)<ref name=":0">[http://imperator.spbnews.ru/news_ru_view.phtml?view=56 Тайна Старой Коптяковской дороги. Часть 1]</ref><ref>Rappaport (2008), p. 180</ref>. Императрицата и дъщеря ѝ Олга се опитват да направят знака на [[кръст]]а, но биват убити при първоначалните изстрели. Останалата част от царската фамилия е застреляна също с изключение на Анна Демидова, прислужницата на Александра. Демидова оцелява, но е намушкана до смърт, докато се опитва да се защити с малка възглавница, пълна със скъпоценни камъни и бижута.

Юровските бележки съобщават, че след като се вдига димът, който запълва стаята след толкова много изстрели, откриват, че куршумите рикошират от [[корсет]]ите на две или три от великите княгини. Те ги доубиват с [[щик]]ове и [[приклад]]и<ref>Соколов, Н.А. Показания свидетелей и объяснения обвиняемых об убийстве царской семьи // Убийство Царской Семьи. — – М.: Алгоритм, изд. «БСК»„БСК“, 2007. — – С. 366. — – 384 с. ISBN 978-5-9265-0497-9.</ref>. Палачите по-късно разбират, че това се дължи на факта, че бижутата и диамантите на семейството са пришити в корсетите, за да ги скрият от похитителите. Корсетите служат като [[броня]] срещу куршумите. Обезобразените и залети със [[сярна киселина]] трупове са заровени в стара мина.

През 1991 г. предполагаемите останки на имперското семейство и техните слуги са намерени в горите край Екатеринбург. Гробът е открит почти десетилетие по-рано, но откривателите му го скриват от комунистите, които тогава все още управляват Русия. Гробът има само девет от очакваните единадесет останки. [[ДНК]] и скелетен анализ идентифицират цар Николай II, царица Александра и три от четирите велики княгини (Олга, Татяна и най-вероятно Мария). Другите са на доктора на семейството (Евгений Боткин), на техния камериер (Алексей Труп), на готвача им (Иван Харитонов) и на прислужницата на Александра (Анна Демидова). Съдебният експерт Уилям Р. Мейпълс решава, че телата на Царевич Алексей и Анастасия липсват от гроба на семейството. Руските учени оспорват това заключение, като твърдят, че тялото на Мария е това, което липсва. Руснаците идентифицират тялото на Анастасия, като използват компютърна програма, сравнявайки снимките на най-младата княгиня с черепите на жертвите от [[масов гроб|масовия гроб]]. Те оценяват височината и ширината на черепите. Американските учени смятат този метод за неточен<ref>Massie (1995), p. 67</ref>.

На 23 август 2007 г. руски [[археолог]] открива два частичнoчастично изгорени скелета на [[стрелбище]] близо до Екатеринбург, което съвпада с мястото, описано в мемоарите на Юровски. Според археолозите костите са на момче, което е приблизително на възраст между десет и тринадесет години по времето на смъртта му и на млада жена, която е на възраст между осемнадесет и двадесет и три години. Анастасия е на седемнадесет години и един месец по време на убийството, а Мария - – на деветнадесет години и един месец, брат им Алексей е на 14 години без две седмици. По-големите сестри на Анастасия, Олга и Татяна, са съответно на възраст двадесет и две и двадесет и една години по времето на убийството. Заедно с откриването на последните две тела, археолозите откриват и части на контейнер със сярна киселина, [[нокти]], метални ивици от дървена кутия и куршуми от различен калибър. Мястото първоначално е намерено с метални детектори и с помощта на метални сонди<ref name="Bones found">{{cite news|author=Gutterman, Steve|title=Remains of tzar's heir may have been found|work=The Guardian|url=https://www.theguardian.com/world/2007/aug/24/russia|accessdate=August 24, 2007|location=London, UK|date=August 24, 2007}}</ref>.

ДНК анализът от многобройни международни лаборатории потвърждава, че останките принадлежат на Алексей и на една от сестрите му, доказвайки категорично, че всички членове на семейството, включително Анастасия, са починали през 1918 г. Родителите и всичките пет деца са налице и всеки има свой собствен уникален ДНК профил<ref name="coble">{{Cite journal|author=Coble, Michael D.; Loreille, Odile M.; Wadhams, Mark J.; Edson, Suni M.; Maynard, Kerry; Meyer, Carna E.; Niederstätter, Harald; Berger, Cordula; Berger, Burkhard; Falsetti, Anthony B.; Gill, Peter; Parson, Walther; Finelli, Louis N.|date=March 11, 2009|editor1-last=Hofreiter|editor1-first=Michael|title=Mystery Solved: The Identification of the Two Missing Romanov Children Using DNA Analysis|journal=PLoS ONE|volume=4|issue=3|page=e4838|doi=10.1371/journal.pone.0004838|url=http://www.plosone.org/article/info%3Adoi%2F10.1371%2Fjournal.pone.0004838|accessdate=September 8, 2009|pmid=19277206|pmc=2652717}}</ref><ref>{{Cite journal|url=http://www.pnas.org/content/106/13/5258.abstract|title=Genomic identification in the historical case of the Nicholas II royal family|author1=Rogaev, Evgeny I.|author2=Grigorenko, Anastasia P.|author3=Moliaka, Yuri K.|author4=Faskhutdinova, Gulnaz|author5=Goltsov, Andrey|author6=Lahti, Arlene|author7=Hildebrandt, Curtis|author8=Kittler, Ellen L.W.|author9=Morozova, Irina|date=March 31, 2009|orig-year=published online before print February 27, 2009|journal=Proceedings of the National Academy of Sciences|volume=106|issue=13|pages=5258–52635258 – 5263|accessdate=September 8, 2009|doi=10.1073/pnas.0811190106|pmid=19251637|pmc=2664067}}</ref> <ref name="coble"/>.

Момичето има лъчезарен и весел характер, обича да играе с [[топка]] и на [[криеница]]. Лесно се катери по дърветата и често отказва да слезе на земята. Тя е с неизчерпаема енергия и вечно измисля нови игри и закачки. Неразделни са с по-голямата ѝ сестра Мария, обожава брат си и прекарва часове да го забавлява, когато Алексей е на легло. Има талант на комична актриса<ref>[http://www.alexanderpalace.org/russiancourt2006/ Memories of the Russian Court]</ref>. Обича животните. Когато кучето ѝ умира през 1915 г., тя е неутешна няколко седици подред. Обича да рисува, и то съвсем не лошо, свири на [[китара]] и [[балалайка]], бродира, шие, гледа филми, увлича се по [[мода]]та и [[фотография]]та. По време на войната започва да пуши<ref>Anastasia Nicholaievna Romanova - – Russia's Favorite Young Woman</ref>.

Великата княгиня Анастасия Николаевна, въпреки че е на седемнаседет години, е все още дете, поне такова впечатление оставя с външността и веселия си характер. Отличителна нейна черта е да намира слабите стрни на хората и да ги имитира. Тя е естествен даровит [[комик]]<ref>Кравцова, М. Воспитание дочерей // Воспитание детей на примере святых Царственных Мучеников. — – Православное издательство «Благо»„Благо“, 2002. — – ISBN 9785947920048.</ref>.

През 2000 г. решението за канонизация се взима от Руската православна църква<ref>{{cite web|last=|title=Слово наместника монастыря|work=|publisher=Мужской монастырь во имя Святых Царственных Страстотерпцев|date=|url=http://www.g-ya.ru/content/view/13/2/|archiveurl=http://web.archive.org/web/20080915070759/http://www.g-ya.ru/content/view/13/2/|archivedate=2008-09-15}}</ref>. През същата година, с благословията на патриарха, започва изграждането на [[манастир]] ска сграда в Ганина яма в чест на царското семейство.

След [[1920]] година множество дами в [[Европа]] и [[Съединени американски щати|САЩ]] претендират върху правото да се наричат Анастасия Романова. Предполагаемото бягство на Анастасия и нейното евентуално оцеляване е една от най-популярните исторически легенди на 20-ти век, за която са създадени много [[книги]] и [[филм]]и. Най-малко десет жени твърдят, че са Анастасия, разказвайки различни истории за това как оцеляват. [[Ана Андерсън]], най-известната от тях, се появява публично за първи път между 1920 и 1922 г. Тя твърди, че е спасена от състрадателен пазач, който забеляза, че все още диша и се смилява над нея<ref>Kurth (1983), pp. 33–3933 – 39</ref>. Нейната правна битка за признаване продължава от 1938 г. до 1970 г. и е най-дълго разглежданият случай някога от германските съдилища, където е официално подаден. Окончателното решение на съда е, че Андерсън не е представила достатъчно доказателства, за да претендира за самоличността на великата княгиня.