Меч: Разлика между версии

[[File:Sword parts numbered.svg|мини|Части на меча:{{Колони|2|I - – Ефес<br>II - – Oстрие<br>III - – Ножница<br>1 - – ''Глава''<br>2 - – ''Ръкохватка''<br>3 - – ''Предпазител''<br>4 - – ''Рикасо''<br>5 - – ''Улей''<br>6 - – ''Лезвие''<br>7 - – ''Заздравител''<br>8 - – ''Връх''<br>9 - – ''Втулка''<br>10 - – ''Наконечник''}}]]

'''Меч''' (на [[английски език{{lang-en|английски]]: ''Sword'', на [[руски език{{lang-ru|руски]]: ''Меч''}}, на [[френски език{{lang-fr|френски]]: ''Épée''}}) се нарича [[хладно оръжие]] със сравнително дълго [[Остър ъгъл|острие]], което по-често е остро от двете страни, но понякога и само от едната. Мечовете са основните и най-разпространени [[оръжия]], използвани от [[Бронзова епоха|Бронзовата епоха]] до края на [[Средновековие]]то като на доста места продължават да се използват и дълго след това.

[[Бронзова епоха|Бронзовата епоха]] се смята за периода, в който за пръв път хората започват да произвеждат оръжия с по-дълги остриета, като това се свързва с развитието на ездитните бойните техники - – от гърба на коня с по-късо острие се достига по-трудно до врага, а с по-дълго острие и врагът по-трудно ще достигне ездача<ref>[[Жак Льо Гоф]]. ''Цивилизацията на средновековния Запад''. Превод от френски Тереза Михайлова, Калина Тодорова, Мариана Стругарова. Научна редакция и предговор проф. д-р [[Иван Божилов]]. Консултанти проф. д-р [[Елка Бакалова]], Валя Маслинкова. София: Агата-А, 1999, 624 с. (ISBN 954-540-010-2)</ref>. Първите мечове на практика представляват [[Кама (нож)|ками]] и [[кинжал]]и, изработени с по-дълги от дотогавашните остриета. При тези първи оръжия дръжката се запазва без предпазител и единствената и&#768; функция е да предпази човека, който използва меча от острието му. Учените смятат, че първите такива оръжия са се появили в началото на [[2000 пр.н.е.|2-рото хилядолетие пр.н.е.]] Мечове от бронзовата епоха с листовидна форма се появяват първоначално по крайбрежието на [[Средиземно море|Средиземно]] и [[Черно море]], както и в [[Месопотамия]]. В [[север]]ните части на Европа и най-вече на [[Скандинавски полуостров|Скандинавския полуостров]] мечовете се появяват около [[1400 г. пр.н.е.]] и имат по-различна форма от тези в по-южните райони. В [[Китай]] производството на мечове започва по времето на [[Шан|династията Шан]].

[[Класически период (Античност)|Класическия период]] през [[Античност]]та е времето, когато железните мечове изместват почти изцяло бронзовите оръжия в южните части на [[Европа]] и [[Близък изток|Близкия изток]]. Железните мечове се превръщат в основното оръжие, което се използва в [[Сасанидско царство|Сасанидското царство]] (днешен [[Иран]]). Характерно за мечовете от този период е, че са доста по-къси от мечовете от [[Средновековие]]то. Типечен пример за тези оръжия са мечовете, които са използвани в [[Древна Гърция]], както и [[Римска империя|римските]] [[гладиус]]и, които са с дължина от 60- – 70 [[сантиметър|см]]. По-късно, през първите години сл.н.е. в Римската империя се появяват така наречените ''[[спата|спати]]'', които по форма приличат на дотогавашните гладиуси, но на дължина достигат до 1 [[метър]].След създаването на спатата се появява и терминът дълъг меч, с който се означават оръжията с остриета, които са по дълги от тези на гладиусите и другите къси мечове от по-ранните периоди.

За разлика от Европейските оръжия, които са двуостри в по-голямата си част, в [[Китай]] и въобще в източните части на [[Азия]] основно място заемат мечовете с една остра страна на острието. Тези оръжия взимат за първообраз китайския меч дао. В Китай, както и в околните страни се създават множество подобни на дао мечове, като най-важната обща черта между тях е едноострото право острие. За разлика от дао обаче повечето от новите оръжия имат значително по тясно острие и разчитат предимно на бързината. В Азия също се появяват оръжия, които са предназначени за държане с две ръце. Известен представител на мечовете, появили се по това време е [[Япония|японският]] [[катана]], за който се смята, че за пръв път е произвеждан около [[900]]&nbsp; г. и също произлиза от дао.

Противно на общоприетото мнение, европейският средновековен меч не е парче желязо, което тежи по 3-4-5 и повече килограма. Всъщност темата с теглото на мечовете е силно спекулативна и изкривена, тъй като често изводи и становища изказват хора, които нямат никаква квалификация за това. За митовете около европейския меч допринасят и зле хореографираните бойни сцени от популярни исторически и фентъзи филмови продукции. В действителност европейски дълъг меч тежи около 1400- – 1500 грама, а такъв, който се използва с една ръка&nbsp;— – около 1200 гр.

След [[1300]]&nbsp; г. в резултат на подобренията в [[броня|броните]], които се използват, започва изработката на по-големи и по-тежки мечове, с които може да се нанесе удар с по-голяма сила. В крайна сметка това довежда до удължаване на дръжките на мечовете, така че те да могат да бъдат държани с две ръце и с тях да бъдат нанасяни по-мощни удари. Въпреки това обаче, промените в начина на водене на бой и тактиката през Късното Средновековие полагат основите на изоставянето на меча като основно оръжие&nbsp;— – наборните армии и сражението в строй придават нов облик на битките и изискват използването на друг вид оръжия&nbsp;— – [[Копие|копия]] и пики.

През Ренесанса в [[армия]]та използването на хладни оръжия като основно средство за бой значително намалява, след като се появяват и разпространяват новите [[огнестрелни оръжия]], с модерни технологии за масово производство. Първите оръжия, които слизат от масово въоръжение са мечовете, тъй като те са скъпи, с трудна и бавна изработка в сравнение останалите хладни оръжия и изискват много по-дълъг период за обучение за боравене с тях. След 16 век. мечовете вече не са основни оръжия за нито един род войска, но остават, под различна форма, дълго време като допълнително въоръжение за коннницата и огнестрелните части. За пръв път в Европа се появяват леки мечове с дълго и тънко острие на въоръжение в [[мускет]]ните полкове в Италия&nbsp;— – те поставят началото на нова ера на използването на меча.

През [[17 век]] започват да се произвеждат саби, при които предпазителя покрива цялата дръжка на оръжието. По този начин пръстите на човека, който държи меча, са напълно защитени. Известни представители на този вид оръжия са [[рапира]]та и [[Италия|италианската]] [[скиавона]]. През 17 и [[18 век]] леките мечове от вида на рапирата стават един от разпространените модни аксесоари в Западна и в някои страни от Централна [[Европа]]. След като са изместени в армията от огнестрелните оръжия, мечовете остават като оръжия за самозащита. Те са много разпространени и през 18 век, когато са предпочитаното оръжие за водене на [[дуел]]и.

[[File:Türkei Seidenfahne makffm.jpg|thumb|[[Зулфикяр]] - – мечът на [[Мохамед]], върху [[Знаме на Отоманската империя|Отоманско знаме]]]]

Мечът символизира справедливост и правосъдие, висша власт като една от царските [[Инсигния|инсигнии]]<ref>''Вовк О. В.'' Энциклопедия знаков и символов. Издательский Дом „Вече“, —– М., 2006, —– с. 328. ISBN 5-9533-1487-6.</ref><ref> ''Бидерман Г.'' Энциклопедия символов. —– М.: Республика, 1996. —– С. 122.</ref><ref>[http://providenie.narod.ru/0000805.html#7 ''Вилинбахов Г. В.'' Символика меча в русской государственной геральдике XVII-первой четверти XVIII вв.]</ref>., достойнство, лидерство, сила, мъжество, бдителност. В [[Откровение на Йоан Богослов|Откровението на Йоан]] мечът изхожда от устата на Христа като символ на непобедимата небесна истина<ref>Андреева В. и др. Энциклопедия. Символы, знаки, эмблемы. М., 2004.</ref>. Меч разделя и отделя душа от тяло, Небе от Земя, горящ меч отделя човек от рая ([[Бит. 3:24]]). Мечът е отбранителен атрибут на римския бог [[Марс]], в качество на охранител на мирния труд. Бойният меч се изобразява с острието нагоре - – в памет на падналите, а с острието надолу - – като знак за правосъдие<ref>[http://www.ibidem.com.pl/katalog/idee.html Идеи в России, Idee w Rosji, Ideas in Russia. Leksykon rosyjsko-polsko-angielski, pod. Red. A. de Lazari, t. 1- – 5, Warszawa-Łódź, 1999—20031999 – 2003.]</ref>. Мечът е и [[фалос|фалически символ]], а заедно с ножницата олицетворява единството на мъжкото и женското начало.