Лешок: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м села в македония |
Редакция без резюме |
||
Ред 31:
[[Файл:Dokument od selska opstinska uprava Lesok, 1918.JPG|мини|ляво|250п|Документ с печата на селската община Лешок от времето на управлението на района от Царство България]]
[[File:BASA-2072K-1-499-40-Lešok, 1927.JPG|мини|250п|Лешок в 1927 г.]]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а [[Тетово|Калканделен]] от
В XIX век Лешок е българско село в Тетовска каза. [[Андрей Стоянов (учител)|Андрей Стоянов]], учителствал в [[Тетово]] от 1886 до 1894 година, пише за селото:
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] година Лешок има 540 жители [[българи]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_27.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.210.]</ref> Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в селото има 25 сръбски патриаршистки къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година всичките 488 жители на Лешок са българи екзархисти и в селото работи българско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, стр.122-123.</ref>▼
{{цитат|Вѫтрѣ въ Лѣшокъ и въ околностьта му има 7—8 развалини отъ стари църкви и монастири. Развалинитѣ на църкиитѣ по тукашнитѣ села се казватъ „църковища”, а развалинитѣ на монастиритѣ — „монастирища”. На нѣкои отъ църковищата си лѣшани извършватъ водосвятъ прѣзъ нѣкои праздници на година, а на 9 май лѣтни Св. Никола — колятъ и курбанъ на едно отъ тѣхъ. Сега лѣшани се молятъ Богу въ църквата, която е въ монастирския дворъ, и въ която служатъ и калугеритѣ, и тримата селски свещенници. Тази църква селото е имало прѣди днешния монастиръ. За всѣки по-голѣмъ праздникъ на църква при Лѣшечкий монастиръ идѫтъ селенкитѣ отъ 5—6 ближни села, по-голѣми събрания тукъ ставатъ на лѣтний Св. Атанасъ и на Петровдень, а най-голѣмо събрание става на 15 августъ.
...При игрането хоро момитѣ и момцитѣ играятъ отдѣлно, хванати рѫка-за рѫка, въ видъ на прътъ, или на колело. Игрането става или при приятното пѣяние на момитѣ или при сладкото свирение на гайдитѣ и кавалитѣ, но много пѫти то става и мълчешкомъ, при което се слуша само тропанието на краката и дрънканието на паритѣ по главитѣ и пазвитѣ на момитѣ. По селата хора ставатъ такорѣчи всѣки праздникъ.<ref>Цитирано по: {{cite book |title= Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии |last=Селищев |first=Афанасий |authorlink= Афанасий Селишчев |year=1929 |publisher= |location= София |isbn= |pages=59 |url= |accessdate=}}</ref>
И въ този край, както навсѣкѫде дѣто има българи, хорйта сѫ мѣста, дѣто младитѣ селени и селенки се изгледватъ и се харесватъ единъ на други за да се съединатъ съ святитѣ връзки на брака и да преминатъ, както Богъ е заповѣдалъ, останалитѣ години на живота си въ взаимна любовь и взайменъ трудъ. Когато нѣкой ергенъ е харесалъ нѣкоя мома, той обажда на родителитѣ си и, ако избора се види и тѣмъ добъръ, тѣ пращатъ стройници да искатъ момата отъ родителитѣ и́, които, ако решѫтъ да я дадѫтъ, хващатъ да се пазарятъ колко пари да взематъ за дъщеря си. Количеството на даванитѣ отъ момъка пари се мѣри съ трудолюбието, хубостьта и рода на момата. Освѣнъ пари родителитѣ на момата взематъ отъ бѫдащия зетъ още и бобъ, сухо или прѣсно месо, оризъ, вино, ракия и др., колкото е нуждно за нагостяване момковитѣ сватове, когато отидатъ да взематъ невѣстата. Случва се нѣкой пѫть, че родителитѣ на момата или на момъка не се съгласяватъ за съединението на младитѣ, и тогава, ако момата се съгласи, момъкътъ я открадва отъ родителитѣ й. Тукашнитѣ български селенки се мѫжатъ тъкмо когато сѫ разцъвтѣли и сѫ на<ref>Цитирано по: {{cite book |title= Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии |last=Селищев |first=Афанасий |authorlink= Афанасий Селишчев |year=1929 |publisher= |location= София |isbn= |pages=60 |url= |accessdate=}}</ref> възрасть за мѫжене, т. е. когато сѫ стигнали, или малко заминали 20 години ; момцитѣ пъкъ се женятъ по-рано и често пѫти младоженеца по-младъ отъ невѣстата.
Въ монастирската ограда, въ която днесь младитѣ български селени и селенки играятъ своитѣ весели хора, се намира гроба на дѣда Кирила — незабравимий основатель на сегашний монастиръ.
Прѣзъ с. Лѣшокъ тече малката рѣкичка, която носи името на селото и извира отъ Шаръ-Планина. По край коритото на тази рѣкичка има направенъ пѫть, по който може да се отиде пѣшъ и съ конь прѣзъ Шаръ-планина въ Призренъ. Въ старо време пѫтя отъ Скопие за Призренъ е минавалъ отъ тука. Лѣшанския проходъ на Шаръ-Планина върви отъ ю. къмъ с. и се минава за 7—8 часа. При началото на този проходъ, близо надъ лѣшанский монастиръ, на една не много висока могила, се намиратъ развалини отъ стара стражарница, останала, по всѣка вѣроятность, отъ времето на римлянитѣ. При оранието на нивитѣ изъ лѣшанското поле се откриватъ развалини отъ стари здания и често се намиратъ стари сребърни и мѣдни римски пари.<ref>Цитирано по: {{cite book |title= Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии |last=Селищев |first=Афанасий |authorlink= Афанасий Селишчев |year=1929 |publisher= |location= София |isbn= |pages=61 |url= |accessdate=}}</ref>}}
▲Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година дванадесет души от Лешок са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.859.</ref> В 1912 година селото попада в [[Сърбия]]. Според [[Афанасий Селишчев]] ("Полог и его болгарское население") в [[1929]] година Лешок има 97 къщи с 580 жители [[българи]].<ref>Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929, стр.23</ref>
| |||