Модест Мусоргски: Разлика между версии

| име = Модест Мусоргски

| описание=категория руски = композитор

Модест Петрович МусоргскиРоден е роден на 9 ([[нов стил]] -– 21) март 1839 година в Торопецки уезд, Псковска губерния. Неговият баща произлиза от стар дворянски род Мусоргски. Модест завършва курс в бивше гвардейско училище, за кратко служи в Преображенския полк, след това в главното инженерно управление в Министерството на държавните имущества и в Държавния контрол.

След това Мусоргски пише няколко романса и се заема с музиката към трагедията на [[Софокъл]] "Едип"„Едип“, която така и не завършва. Само един хор от музиката към "Едип"„Едип“, допълнен в концерта на К. Н. Лядов през 1861 г., е издаден посмъртно сред последните произведения на Мусоргски. За оперната обработка композиторът отначало избира романа на [[Гюстав Флобер|Флобер]] "„[[Саламбо]]"“, но скоро оставя работата незавършена, също както и започната музика към сюжета на "„[[Женитба]]"“ от [[Николай Гогол|Гогол]].

Известност за Мусоргски донася операта му "„[[Борис Годунов (опера)|Борис Годунов]]"“, поставена на сцената на Мариинския театър в Санкт-Петербург през 1874 година. Тя е призната в някои музикални кръгове като образцово произведение. В течение на следващите десет години "Борис„Борис Годунов"Годунов“ се качва на сцена 15 пъти и след това се сваля от репертоара. Едва в края на ноември 1896 година "Борис„Борис Годунов"Годунов“ отново вижда бял свят, но в малко по-различен вид. Н. А. [[Николай Римски-Корсаков|Римски-Корсаков]] поправя, преименува отново и поставя операта на сцената в Голямата зала на музикалното общество (новата сграда на Консерваторията). В нея участват членовете на "Обществото„Обществото на музикалните събрания"събрания“. Фирмата Бисел и Ко в Санкт-Петербург пуска по същото време новия клавираусцуг на "Борис„Борис Годунов"Годунов“. В предисловието към него Римски-Корсаков изяснява причините, които го подбуждат да се заеме с тази преработка, а именно лошата фактура и оркестрация. В [[Москва]] операта "Борис„Борис Годунов"Годунов“ е поставена първо на сцената на Болшой театър през 1888 г.

През 1875 година Мусоргски започва драматичната опера ("народна„народна музикална драма"драма“) "Хованщина"„Хованщина“ ("Ханство"„Ханство“, с исторически сюжет, написана по предложение на В. В. Стасов), едновременно работейки и над лирико-комедийната опера "Сорочинская„Сорочинская ярмарка"ярмарка“ ("Сорочинския„Сорочинския панаир"панаир“, отново по Гогол). Мусоргски почти завършва музиката и текстът към операта "Ханство"„Ханство“, но остава незавършена инструменталната партия ѝ. По-късно Римски-Корсаков продължава, напълно завършва и пригодява операта за сцена. Композиторът не успява да завърши и "Сорочинския„Сорочинския панаир"панаир“, над когото са работят впоследствие А. К. Ледков, [[Цезар Кюи|Ц. А. Кюи]], В. Г. Каратигин и други музиканти.

Фирмата Бисел и Ко издава партитурите и клавираусцунга на "Ханство"„Ханство“ (1883 г.). През 1886 година операта се изпълнява на сцената на Музикално-драматичния кръг в Санкт-Петербург, под диригентството на С. Ю. [[Холдщайн]], а след това, през 1893 г., на сцената на Кононовската зала в Петербург. Също така при приятеля му Сетов в [[Киев]] през 1892 година.

Композиторът умира на 16 (стар стил -– 28) март 1881 година. Погребан е в [[Тихвинско гробище|Тихвинското гробище]].

През 20-те години на XX век П. А. Лам и [[Борис Асафиев|Б. В. Асафиев]] извършват огромата работа за възстановяването на авторските редакции на Мусоргски, преработени не веднъж от съвременници и наследници в музиката. Д. Д. [[Шостакович]] създава нови оркестрови редакции на оперите "Борис„Борис Годунов"Годунов“ (1940 г.) и "Ханство"„Ханство“ (1959). Самостоятелният вариант на "Сорочинския„Сорочинския панаир"панаир“ е завършен и оркестрован от В. Я. Шебалин.

Руският композитор е част от музикалните дейци от края ня XIX, стремящи се към формирания вече [[реализъм]]. Естетическите възгледи на Модест Мусоргски са силно свързани с разцвета на националното самосъзнание от 60-те години на века, с идеите на руските революционни демократи, а през 70-те години и с такива течения в Русия, като [[народничество]]то. Център на неговото творчество е също така народът като "личност„личност, въодушевена от единната идея"идея“.

Въпреки че често е обвиняван в небрежност, музикална неграмотност и бездарност, бъдещето показва, че приносът на Мурогски е наистина значим за руската класическа музика. Музикалният език на композитора, който всъщност продължава традициите, очертани от М. И. [[Михаил Глинка|Глинка]] и А. С. [[Даргомижски]], е толкова радикално нов, че много от неговите находки се възприемат и развиват едва през XX век. Това са многопластовата "полифоническа"„полифоническа“ [[драматургия]] от неговите опери, неговото свободно изразяване в различни форми, далечни от нормите на западноевропейската [[класика]] (в това число от характерната сонатност), а също така неговата [[мелодика]] -– естествена, "сътворена„сътворена от говора"говора“, произлизаща от интонациите на руската реч и песни; мелодика, която придобива съответстваща и чувствена форма за всеки индивидуален [[персонаж]]. Също толкова индивидуален е и хармоничният език на Мусоргски, където елементите на класическата [[функционалност]] се съчетават с принципите на народно-песенните ладови характеристики, с импресионистичните практики и с последователността в звучението на експресионистичната планировка.

[[Категория{{СОРТКАТ:Руски композитори|Мусоргски, Модест]]}}