Лазар Хребелянович: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 48:
=== Княз ===
Не е ясно кога Лазар получава титлата [[княз]],<ref name=":1" /> често превеждана в западноевропейски източници като "[[принц]]".<ref>Fine 1994, стр. 624</ref> В дубровнишки документ от [[22 април]] [[1371]], Лазар е споменат като "''Comes Lazarus''".<ref name=":1" /> <ref name=":3">Jireček 1911, стр. 435–36</ref> [[Дубровник|Дубровничаните]] използват ''Comes'' като превод на титлата ''княз''.<ref>Fine 2006, стр. 156</ref> Документът споменава, че Лазар владее [[Рудник (град)|Рудник]].<ref name=":3" /> В [[Средновековие|средновековна]] [[Сърбия]] титлата княз няма точно значение и ранг в йерархията. През [[12 век]] рангът на титлата е висок, но през [[13 век|13]] и [[14 век]] е снижен. По време на управлението на Урош, когато централната власт отслабва, титлата княз е с висок престиж. Тя е носена от най-влиятелния благородник, [[Воислав Воинович]] до смъртта му през [[1363]].<ref name=":1" />
=== Възход ===
[[Османци|Османците]] превземат [[Галиполи (град в Турция)|Галиполи]] от [[Византийска империя|Византия]] през [[1354]]. Този град, намиращ се на югоизточния ъгъл на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]], е първото османско владение в [[Европа]]. Оттам османците навлизат във вътрешността на Балканите и през [[1370]] достигат сръбските земи и по-точно територията на [[Мрнячевич]] в източната част на региона [[Македония (област)|Македония]].<ref> Fine 1994, стр. 377–78</ref> Армия предвождана от братята Мрнячевич навлиза в контролираната от османците територия и се сблъсква с тях в [[Черноменска битка|битката при Черномен]] на [[26 септември]] [[1371]]. Османците разбиват сръбската армия, а [[Вълкашин]] и [[Иван Углеша|деспот Углеша]] са убити.<ref>Fine 1994, стр. 379</ref> Синът на Вълкашин и негов наследник, [[Крали Марко]], се превръща в съ-цар с [[Стефан Урош V|Урош]]. През декември [[1371]] Урош умира без наследници, бележейки края на династията на [[Неманичи|Неманичите]], управлявали [[Сърбия]] два века. Владетелят на [[Сръбско царство|Сръбското царство]], което де факто престава да съществува като цялостна единица, формално е цар Марко Мрнячевич. Влиятелните сръбски благородници обаче дори не обмислят да го признаят за върховен предводител.<ref>Mihaljčić 1975, стр. 168</ref> Те атакуват земите на Мрнячевич в Македония и [[Косово поле|Косово]]. [[Призрен]] и [[Печ (пояснение)|Печ]] са превзети от братята [[Балшичи|Балшич]], владетелите на [[Зета (княжество)|Зета]].<ref>Fine 1994, стр. 382</ref> Княз Лазар взима [[Прищина]] и [[Ново бърдо (град)|Ново Бърдо]], включително крепостта [[Прилепац]]. Братята Драгаш, Йован и Константин, създават свое деспотство в източна Македония. Крал Марко остава с малка територия в западна Македония около град [[Прилеп (град)|Прилеп]].<ref name=":4">Mihaljčić 2001, стр. 53–77</ref><ref>Fine 1994, стр. 380</ref> Вдовицата на Иван Углеша, Елена, заживява с княз Лазар и жена му [[Милица Хребелянович|Милица]].<ref>Jireček 1911, стр. 438</ref>
След гибелта на братята Мрнячевич, [[Никола Алтоманович]] се превръща в най-влиятелния благородник в разпокъсаната сръбска държава. Докато княз Лазар е зает с превземането на Прищина и Ново Бърдо, Никола превзема [[Рудник (град)|Рудник]].<ref name=":4" /> През [[1371]], княз Лазар и босненския бан [[Твръдко I|Твърдко]] формират съюз срещу Никола. Според източници от [[Дубровник]], [[Венецианска република|република Венеция]] посредничи в договор между Никола Алтоманович и Джурадж Балшич за единно нападение над Дубровник. Никола би спечелил [[Пелешац]] и [[Стон]], дубровнишките владение в [[Захумлие]]. [[Лайош I Велики|Лайош Велики]] предупреждава Никола и Джурадж да не се занимават с Дубровник,<ref>Fine 1994, стр. 384</ref> унгарски васал от [[1358]].<ref>Fine 1994, стр. 341</ref> След договорките с Венеция, враг на [[Унгария]], Никола губи унгарските си протекции.<ref>Mihaljčić 1985, стр. 57</ref> Лазар, готвейки се за сблъсък с Никола, обещава на Лайош Велики [[Васал|васалитет]] ако получи неговата подкрепа. Княз Лазар и Твърдко атакуват и побеждават Никола Алтоманович през [[1373]]. Никола е заловен в столицата си, [[Ужице]], и ослепен от племенниците на Лазар, братята Мусич (според [[Мавро Орбини|Орбини]] с тайното одобрение на Лазар).<ref>Mihaljčić 1985, стр. 58-59</ref> Лазар приема васалитет на Лайош Велики.<ref name=":4" />
Твърдко анексира части от Захумле, преди това владяни от Никола, включително горните течения на реките [[Дрина]] и [[Лим]], както и [[Оногошт]] и [[Гацко]].<ref>Fine 1994, стр. 392–93</ref> Княз Лазар, [[Вук Бранкович]] и [[челник Муса]] завладяват по-голямата част от земите на Никола. Вук Бранкович, оженил се за дъщерята на Лазар, Мара, през около [[1371]], печели [[Сеница]] и част от Косово. Челник Муса пък управлява земя около връх [[Копаоник]] заедно със синовете си Стефан и Лазар, познати като братята Мусич. Джурадж Балшич завзема граничните владения на Никола: [[Драчевица]], [[Конавле]] и [[Требине]]. Твърдко взема тези земи през [[1377]]. През [[октомври]], Твърдко е коронясан като цар на всички [[сърби]], [[Босна]], крайморските и западни земи.<ref name=":4" /> Макар че е [[католик]], коронацията на Твърдко е извършена в сръбския [[манастир]] [[Милешева]].<ref>Fine 1994, стр. 392–93</ref> Твърдко предявява претенции за сръбския трон и за наследник на династията [[Неманичи|Неманич]]. Той е далечен техен потомък. Унгария и Дубровник признават Твърдко за цар, а няма индикации и че княз Лазар противоречи. Това обаче не означава, че княз Лазар приема Твърдко за свой владетел. [[Сръбска православна църква|Сръбската православна църква]], единствената монолитна [[институция]] в разпокъсаната [[държава]] не подкрепя Твърдко.<ref name=":4" />
== Източници ==
| |||