Лазар Хребелянович: Разлика между версии

Стефан Душан умира внезапно през [[1355]] на 47 години<ref>Fine 1994, стp. 335</ref> и е наследен от 20-годишния си син [[Стефан Урош V]].<ref>Fine 1994, стp. 345</ref> Лазар запазва титлата ставилац в двора на новия цар. Смъртта на Стефан Душан е последвана от разпадането на Сръбската империя на по-малки феодални владения. [[Епир]] и [[Тесалия]] се отцепват през [[1359]]. Това правят и [[Браничево]] и [[Кучево]], управлявани от семейството [[Растислали|Растислалич]], която приема васалитет на унгарския крал [[Лайош I Велики|Лайош Велики]]. Останалите провинции остават верни на младия Урош. Въпреки това, много благороднически семейства действат без съгласието на младия владетел.<ref name=":1">Mihaljčić 2001, стp. 29–52</ref>

 

 

През [[1361]], принц Воислав започва война с република [[Дубровник]] за нейните територии.<ref>Mihaljčić 1975, стp. 43</ref> Дубровничаните се обръщат до сръбската аристокрация с молба да използва влиянието си и спре агресията на Воислав. През [[1362]] Дубровник се обръща и към Лазар като му подарява три стрели от плат. Макар и скромен подарък, той доказва, че Лазар е смятан за влиятелна личност в двора на Урош. Воислав подписва мир с Дубровник през [[август]] 1362. Ставилац Лазар е споменат като свидетел на подписването на документ през [[юли]] [[1363]], с който Урош одобрява размяната на земи между Воислав и челник Муса, мъж на сестрата на Лазар, Драгана от [[1355]]. Титлата челник е с по-висок ранг от ставилац.<ref name=":0" />