Роден в [[Будапеща]] през 1860 г. в заможно семейство. Баща му натрупва богатство чрез търговия, после загубва голяма част от него. Това кара Теодор да спре заниманията си с търговия и насочва интересите си към литературата. Майка му оформя голяма част от бъдещите му възгледи и оказва голямо влияние върху него. Тя е привързана към немския език, литературата и културата.
=== Години ввъв Виена ===
19-годишната сестра на Херцел умира от [[коремен тиф]] и родителите му се местят във [[Виена]]. По тяхно настояване той следва право в университета.
В столицата младият Теодор Херцел става част от висшето съсловие. Придобива суетност, изразяваща се най-много св огромната му, но прилежно постриганаподстригана брада. Изпитва голяма страст към заможния начин на живот. Посещава опери (любим композиторлюбимият му композитор е Вагнер), маскарадни тъжества и кафенета. Обича клюките и разходките пов големия град.
Във Виена по това време предлагаживеят разнообразиеразлични от народностинароди, включително и еврейската, която е много дейнаевреите. Недалеч от семейство Херцел живее [[Артур Шницлер]] – майстор на късия разказ и [[Густав Малер]], който скоро ще стане водещ диригент и един от най-значимите композитори от края на 19-ти век.
Отначало Херцел е прогермански настроен. Общуването с [[антисемитизъм|антисемити]] в университетските клубове и с евреи, презиращи потеклото си, искащи да се скрият в немската култура, променят възгледите му.
Работи за кратко като правен чиновник, което му се струва крайно отегчително. Затова с подкрепата на баща си се захваща с литература. Постепенно неговите меланхолични пътеписи и пиеси стават модни. Драматургичните текстове се поставят с успех в най-изтънчени виенски театри. Насърчен от успеха си, Херцел се жени за млада еврейка със значително състояние . Скоро обаче научава, че тя има сериозни психически проблеми. Болестта на съпругата му и неговия темперамент им осигурява не особено щастлив брак. Двамата се разделят и събират няколко пъти. Раждат им се три деца (едното умира в нацискинацисткия лагер [[Терезиенщат]]).
=== Кореспонденция в Париж и Аферата „Драйфус“ ===
Най-прочутият виенски вестник „[[Нойе Фрайе Пресе]]“ наема Херцел. Отначало работи за него като независим журналист, но после е кореспондент в чужбина. Праз 1891 г. е назначен да работи в [[Париж]]. Това е периода на [[Бел епок]] и френската столица очарова младия виенски франт. Скоро обаче доброто му впечатление намалява.
Херцел описвапише подробно процеса надза [[Едуард Дрюмон]], френски политик и журналист, известен с антисемитските си убеждения. Той обвинява един виден политик, че е манипулиран от евреите. Отразява широко и погребението на армейския капитан от еврейски произход [[Арман Мейер]], починал след дуел, предизвикан от френския шовинизъм.
През 1894 г., около нашумяващата [[Делото Драйфус|афера „Драйфус“]], бляновете на Херцел поза планспасяване спасяващна евреите и създаването на тяхна държава, се засилват. Още преди аферата той се е опитва да води словесни битки с отявлениизвестните антисемити като [[Карл Люгер]], кмет на Виена. Също така търси съдействието на [[папа]]та, за да могат всички евреи от християнския свят да възприемат християнската религия. Но именно несправедливото разжалване на офицера [[Алфред Драйфус]], подтиква френския кореспондент да потърси помощ от барон [[Мориз фон Хирш]] – богат евреин, привърженик на идеята: Нов свят за еврейската народност. Виенският журналист обаче не успява да изложи ясно идеите си за масово заминаване на европейските евреи към новия [[Цион]]. Коментаторите считат това за голяма трагедия, предвид сериозниятсериозния интерес на барона към наивните идеи на Херцел и готовността му да спонсорира съдаването на еврейска държава.
=== „Еврейската държава“===
|