Барун-Торей: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „{{Водоем |батиметрия= |батиметрия_описание= |височина= 598 m |дължина= 40 km |ширина= 20 km |име= Ба...“ |
Редакция без резюме |
||
Ред 19:
|водосборен_басейн= 25 700 km<sup>2</sup>
|приток= Улдза,<br>Ималка
|карта=
|lat_dir = N|lat_deg = 50 |lat_min = 02
|lon_dir = E|lon_deg = 115 |lon_min = 30
Ред 25:
'''Бару̀н-Торѐй''' ({{lang-mn|Баруун-Тарь-нуур}}) е [[соленост|солено]] [[Безотточна област|безотточно]] езеро в [[Русия]], южната част на [[Забайкалски край]] (над 90%) и [[Монголия]], северната част на аймак [[Дорнод]] (около 10%). С площ от 580 km², това е най-голямото езеро в [[Забайкалски край]] и 20-то по големина в [[Русия]].
Езерото Барун-Торей е разположено в пределите на Торейската падина, на 598 m н.в. Заедно с лежащото източно от него езеро [[Зун-Торей]] се явяват остатъци от голямо езеро, заемало почти цялата площ на Торей-Борзинския вододел преди около 1 – 2 млн. години, като нивото му е било на 60 – 65 m над сегашното равнище. Това голямо езеро е било със сравнителна малка продължителност и с течение на времето постепено е намалявало размерите си. В началото на средния кватернер левите на брегове на близко течащата река [[Онон]] са се повишили и оттокът на езерото кам реката се е прекъснал и са възникнали съвременните Торейски езера. Въпреки това през последния период на кватернера те продължавали да се оттичат в река Борзя, десен приток на [[Онон]]. <ref name="water">{{икона|ru}} [http://water-rf.ru/Водные_объекты/
Площта на водното огледало е непостоянна и се изменя в зависимост от постъпващите в него води. През влажни години площта му се увеличава и залива големи територии, а в засъшливи – почти напълно пресъхва. Цикличността на водния му режим в значителна степен се обуславя от климата на Даурия, където се наблюдават 30 – 35 летни климатични цикъла, по време на които засушливия период се сменя с влажен. Според данните представени за езерото в години на по-голяма влажност нивото на водата е на 598 m н.в., а площта на водното огледало достига до 580 km<sup>2</sup>, обемът 1,38 km<sup>3</sup>, дължина 40 km, максимална ширина 20 km. То е плитко езеро с максимална дълбочина от 4 m, а при високо ниво до 6 m. Бреговете му са заблатени, а на места и засолени. Бреговата линия е силно изрязана и изобилстват полуострови и заливи. В езерото има около 10 непостоянни острова и техния брой зависи от нивото на водата. Дъното му е плоско и покрито с тиня, а на дълбочина под 1,5 m са разпространени рядка или плътна глинеста тиня. Водата в езерото е мътна, със сиво-бял цвят и малка прозрачност – от 5 до 10 см. Тя се оонася към хидрокарбонатно-хлоридния клас на натриевата група. Химическият ѝ състав силно се изменя в зависимост от нивото на езерото. Във влажни години водата е почти прясна с минерализация 1 – 1,5 г/л, а в засушливи години концентрацията на сол се увеличава и минерализацията достига до 10 – 17 г/л и повече.<ref name="water"/>
Водосборният басейн на езерото Барун-Торей е 25 700 km<sup>2</sup>, като основната част от него се намира на монголска територия. В езерото се вливат две по-големи реки: Улдза (от югоизток) и Ималка (от запад), за сметка на които е и основното му подхранване. При високо ниво (над 596,1 m н.в.) част от водите на Барун-Торей чрез два къси 200 – 300 m се свързват с лежащото източно от него езеро [[Зун-Торей]] и образуват еденен водоем. В засушлшви години двете основни реки подхранващи езерото пресъхват и не достигат до езепото. От началото на 2000-те години вследствие на намаляването на увлажнението в района на водосборния басейн на Барун-Торей се наблюдава бързо падане на нивото му. През 2009 г. дъното на езерото много рядко се е оводнявало и е представлявало предимно пасище, а през 2010 г. е зефиксирано пълното му пресъхване. Предишно такова пълно пресъхване се е наблюдавало през 1982 г. От 2013 г. започва да се наблюдава устойчива тенденция за възстановяване площта на водното огледало, която достига през същата година до 400 km<sup>2</sup>.<ref name="water"/>
Езерото замръзва в края на октомври или началото ноември, а се размразява в края на април или началото на май
На североизточния бряг на езерото е разположено единственото постоянно населено място – село Кулусутай, а на около 7 km западно от него, на река Ималка – село Уст Ималка.
▲Езерото замръзва в края на октомври или началото ноември, а се размразява в края на април или началото на май. През лятото температурата на повърхността на водата достига до 25°С, а на дъното – до 19°С.<ref name="water"/>
▲=vs Lake basin and its ecosystem]</ref= Топографски карти ==
* {{Карта|M-50-XIV}}
* {{Карта|M-50-XX}}
| |||