Барун-Торей: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „{{Водоем |батиметрия= |батиметрия_описание= |височина= 598 m |дължина= 40 km |ширина= 20 km |име= Ба...“
 
Редакция без резюме
Ред 19:
|водосборен_басейн= 25 700 km<sup>2</sup>
|приток= Улдза,<br>Ималка
|карта= МонголияРусия Забайкалски край
|lat_dir = N|lat_deg = 50 |lat_min = 02
|lon_dir = E|lon_deg = 115 |lon_min = 30
Ред 25:
'''Бару&#768;н-Торе&#768;й''' ({{lang-mn|Баруун-Тарь-нуур}}) е [[соленост|солено]] [[Безотточна област|безотточно]] езеро в [[Русия]], южната част на [[Забайкалски край]] (над 90%) и [[Монголия]], северната част на аймак [[Дорнод]] (около 10%). С площ от 580 km², това е най-голямото езеро в [[Забайкалски край]] и 20-то по големина в [[Русия]].
 
Езерото Барун-Торей е разположено в пределите на Торейската падина, на 598 m н.в. Заедно с лежащото източно от него езеро [[Зун-Торей]] се явяват остатъци от голямо езеро, заемало почти цялата площ на Торей-Борзинския вододел преди около 1 – 2 млн. години, като нивото му е било на 60 – 65 m над сегашното равнище. Това голямо езеро е било със сравнителна малка продължителност и с течение на времето постепено е намалявало размерите си. В началото на средния кватернер левите на брегове на близко течащата река [[Онон]] са се повишили и оттокът на езерото кам реката се е прекъснал и са възникнали съвременните Торейски езера. Въпреки това през последния период на кватернера те продължавали да се оттичат в река Борзя, десен приток на [[Онон]]. <ref name="water">{{икона|ru}} [http://water-rf.ru/Водные_объекты/873876/УбсуБарун-НурТорей «Вода России» – Барун-Торей]</ref>
 
Площта на водното огледало е непостоянна и се изменя в зависимост от постъпващите в него води. През влажни години площта му се увеличава и залива големи територии, а в засъшливи – почти напълно пресъхва. Цикличността на водния му режим в значителна степен се обуславя от климата на Даурия, където се наблюдават 30 – 35 летни климатични цикъла, по време на които засушливия период се сменя с влажен. Според данните представени за езерото в години на по-голяма влажност нивото на водата е на 598 m н.в., а площта на водното огледало достига до 580 km<sup>2</sup>, обемът 1,38 km<sup>3</sup>, дължина 40 km, максимална ширина 20 km. То е плитко езеро с максимална дълбочина от 4 m, а при високо ниво до 6 m. Бреговете му са заблатени, а на места и засолени. Бреговата линия е силно изрязана и изобилстват полуострови и заливи. В езерото има около 10 непостоянни острова и техния брой зависи от нивото на водата. Дъното му е плоско и покрито с тиня, а на дълбочина под 1,5 m са разпространени рядка или плътна глинеста тиня. Водата в езерото е мътна, със сиво-бял цвят и малка прозрачност – от 5 до 10 см. Тя се оонася към хидрокарбонатно-хлоридния клас на натриевата група. Химическият ѝ състав силно се изменя в зависимост от нивото на езерото. Във влажни години водата е почти прясна с минерализация 1 – 1,5 г/л, а в засушливи години концентрацията на сол се увеличава и минерализацията достига до 10 – 17 г/л и повече.<ref name="water"/>
Площта на водното огледало е 3 350 km<sup>2</sup>, обемът е 35,7 km<sup>3</sup>, дължина от запад на изток 84 km, максимална ширина от север на юг 79 km. То е сравнително плитко, като средните дълбочини са около 6 m, а максимална дълбочина 20 m. Преобладаващите брегове са ниски, предимно пясъчни, на места заблатени. Водата в езерото е горчиво-солена, поради това че езерото е безотточно. Солеността му се изменя в зависимост от отстоянието от устиевите райони на реките вливащи се него и варира от 18,5 до 19,7 г/л, като тя съответства на средната соленост на [[Черно море]] и е около два пъти по-малко солено от [[Световния океан]]. Йонният състав е основно натриев, сулфатно-натриев и сулфатно-магнезиев.<ref name="water"/>
 
Водосборният басейн на езерото Барун-Торей е 25 700 km<sup>2</sup>, като основната част от него се намира на монголска територия. В езерото се вливат две по-големи реки: Улдза (от югоизток) и Ималка (от запад), за сметка на които е и основното му подхранване. При високо ниво (над 596,1 m н.в.) част от водите на Барун-Торей чрез два къси 200 – 300 m се свързват с лежащото източно от него езеро [[Зун-Торей]] и образуват еденен водоем. В засушлшви години двете основни реки подхранващи езерото пресъхват и не достигат до езепото. От началото на 2000-те години вследствие на намаляването на увлажнението в района на водосборния басейн на Барун-Торей се наблюдава бързо падане на нивото му. През 2009 г. дъното на езерото много рядко се е оводнявало и е представлявало предимно пасище, а през 2010 г. е зефиксирано пълното му пресъхване. Предишно такова пълно пресъхване се е наблюдавало през 1982 г. От 2013 г. започва да се наблюдава устойчива тенденция за възстановяване площта на водното огледало, която достига през същата година до 400 km<sup>2</sup>.<ref name="water"/>
Езерото има почти квадратна форма със слабо разчленена брегова линия, като само в най-източната му част има един по-голям оформен залив.
 
Езерото замръзва в края на октомври или началото ноември, а се размразява в края на април или началото на май., Презкато лятотопродължителността температуратана ледената покривка продължава от 170 до 210 дни. Към средата на повърхносттаянуари дебелината на водаталедената кора достига до1,15 25°С– 1,55 m, а на дънотонякои места замръзва до 19°Сдъно.<ref name="water"/>
[[Файл:Uvs Nuur drainage basin.jpg|мини|400п|Карта на водосборния басейн на езерото Увс Нур.]]
Водосборният басейн на езерото Увс Нур е 71 100 km<sup>2</sup>, от които 36% е на територията на Русия, а останалите 64% на монголска територи. Климатът в района на езерото е остро континентален, като температурната амплитуда надхвърля 100°С – от -58°С през зимата до 47°С през лятото. В Котловината на Големите езера съществува особен тип климат, който се характеризира с нарастване на аридността му от периферията на котловината към центъра ѝ, което позволява различните природни зони да съществуват на ограничено пространство. На дъното но котловината са разположени пясъчни и глинести пустини, а в периферията – сухи степи. По склоновете на планините, обграждащи котловината са разположени тревисти степи, преминаващи още по-нагоре в лесостепи. Високо в планините растат смесени широколистни и кедрови гори.<ref name="water"/>
 
На североизточния бряг на езерото е разположено единственото постоянно населено място – село Кулусутай, а на около 7 km западно от него, на река Ималка – село Уст Ималка.
Границите на водосборния басейн на езерото Увс Нур са следните:
* на север и изток – водосборния басейн на река [[Енисей]], вливаща се в [[Карско море]];
* на юг и югозапад – водосборния басейн на река Кобдо, вливащи се в безотточното езеро [[Хяргяс нуур]].
 
=vs Lake basin and its ecosystem]</ref= Топографски карти ==
В езерото Увс Нур се вливат няколко десетки реки, като най-големи от тях са: [[Тес-Хем]] (вливаща се в североизточната част на езерото чрез обширна делта); Нарийн Гол (в най-източния ъгъл на езерото); Хурмасин Гол (в югоизточната част); Хархира Гол (в югозападната част); Боршо Гол (в западната част). Езерото се подхранва основно от снежни и дъждовни води внасяни в него чрез реките. Годишният речен отток се изчислява на 2,4 km<sup>3</sup>.
 
Езерото замръзва в края на октомври или началото ноември, а се размразява в края на април или началото на май. През лятото температурата на повърхността на водата достига до 25°С, а на дъното – до 19°С.<ref name="water"/>
 
Езерото се обитава от 29 вида риба, а също така е дом и на 173 вида птици и 41 вида бозайници, в това число [[барс]] и [[архар]]. Екологичното разнообразие се дължи на малкото хора, обитаващи бреговете на езерото, техният традиционен номадски начин на живот, както и липсата на заводи.<ref>{{икона|en}} [http://www.greenpeace.org/russia/en/campaigns/world-natural-heritage/the-ubsunur-hollow/ Uvs Nuur Basin]</ref><ref name="water"></ref> Най-голямото селище е град [[Улангом]], разположено на 24 km югозападно от брега на езерото.
 
=vs Lake basin and its ecosystem]</ref= Топографски карти ==
* {{Карта|M-50-XIV}}
* {{Карта|M-50-XX}}