Жан Амери: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м малко доп., форматиране: 4x тире-числа (ползвайки Advisor) |
|||
Ред 8:
| работил = [[писател]]
| националност = {{Австрия}}
| период = 1935
| жанрове =
| теми =
Ред 20:
}}
'''Жан Амери''' ({{lang-de|Jean Améry}}, ''Ханс'' [Хаим] ''Ма́йер'', {{lang-de|Hans Mayer}}) е [[Австрия|австрийски]] [[есеист]].
Неговите творби са силно повлияни от преживяванията му по време на [[Втората световна война]]. Участва в организираната съпротива срещу [[нацист]]ката окупация на [[Белгия]], заради което е задържан и измъчван от [[Гестапо]] и прекарва няколко години в [[Концентрационен лагер|концентрационните лагери]] [[Аушвиц (концлагер)|Аушвиц]] и [[Бухенвалд]]. В края на войната през 1945 г. е освободен от концлагера в [[Берген-Белзен]].
Ред 34:
Макар и семейството на Амери да е „отчуждено от своите еврейски корени, асимилирано и да представлява смесен брак“, самото това отчуждение пропива мисълта на Амери: „Исках на всяка цена да съм антинацист, напълно убедено, но по мое собствено желание“<ref name=bio />.
[[Нюрнбергски закони|Нюрнбергските закони]], чиито текст Амери скоро ще научи наизуст, го убеждават, че Германия е издала смъртна присъда на всички евреи<ref name=bio />. Неговото есе „За нуждата и невъзможността да бъда евреин“ засяга чрез този вътрешен конфликт въпроса за самоопределянето. Говори за това как, докато неговата
{{цитат|За мен, да бъда евреин означава да чувствам вчерашната трагедия като вътрешен гнет. На лявата ми предмишница продължава да стои номера ми от Аушвиц; по-бързо се изчита от [[Петокнижие]]то или [[Талмуд]]а, но пък дава по-обстойна информация. Информация, която е по-задължаваща от основните формули на еврейското съществуване. Ако на мен и на света, включително на религиозните и национално настроените евреи, които не ме имат за един от тях, кажа: „Аз съм евреин“, то под това аз имам пред вид всички тези реалности и възможности, които са обобщени в един Аушвицки номер.|Жан Амери, „На границите на ума“}}
Ред 44:
След като избягва от лагера в [[Гюрс]], той се връща в Белгия, където се присъединява към съпротивителното движение.
Участва в разпространението на
В лагера му е дадена тежка работа, свързана със строителството на фабриката I.G. Farben в Аушвиц III (трудовия лагер Буна-Моновиц). Поради съветското настъпление първо е преместен в [[Бухенвалд]], а след това в концлагера в [[Берген-Белзен]], където е освободен от британската армия през 1945 г.
Ред 77:
* Charles Bovary, Landarzt. Stuttgart: Klett, 1978.
* Bücher Aus Der Jugend Unseres Jahrhunderts. Stuttgart: Klett-Cotta, 1981.
* Der Integrale Humanismus: Zwischen Philosophie Und Literatur. Aufsätze Und Kritiken Eines Lesers,
* Jean Amery, der Grenzganger: Gesprach mit Ingo Hermann in der Reihe „Zeugen des Jahrhunderts.“ Ed. Jürgen Voigt. Göttingen: Lamuv, 1992.
* Cinema: Arbeiten Zum Film. Stuttgart: Klett-Cotta, 1994.
* Jean Améry: Werke. 9 vols. Edited by Irène Heidelberger-Leonard. Stuttgart: Klett-Cotta, 2002
=== Преведени на френски ===
Ред 103:
* [http://www.ibtauris.com/Books/Humanities/History/History%20specific%20events%20%20topics/Genocide%20%20ethnic%20cleansing/The%20Holocaust/The%20Philosopher%20of%20Auschwitz%20Jean%20Amery%20and%20Living%20with%20the%20Holocaust.aspx?menuitem=%7B6D00AE6F-976D-4418-ACF0-B75CB610346A%7D The Philosopher of Auschwitz: Jean Améry and Living with the Holocaust]. Ирене Хайделбергер-Леонард. Translated by Anthea Bell. London: I. B. Tauris, 2010. First published in German as ''Jean Améry: Revolte in der Resignation'' (Stuttgart: Klett-Cotta, 2004). Also published in French as ''Jean Améry'' (Arles: Actes Sud, 2007) and Spanish as ''Jean Améry: Revuelta en la resignación'' (Valencia: Universitat di Valencia, 2010)
* G. Risari, „Jean Améry. Il risentimento come morale“, Milano: Franco Angeli, 2002
* [[В.Г. Зебалд]], „Against the Irreversible“ в ''On the Natural History of Destruction'', Penguin, 2003, pp.
== Външни препратки ==
| |||