Лазар Хребелянович: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 49:
Не е ясно кога Лазар получава титлата [[княз]],<ref name=":1" /> често превеждана в западноевропейски източници като "[[принц]]".<ref>Fine 1994, стр. 624</ref> В дубровнишки документ от [[22 април]] [[1371]], Лазар е споменат като "''Comes Lazarus''".<ref name=":1" /> <ref name=":3">Jireček 1911, стр. 435–36</ref> [[Дубровник|Дубровничаните]] използват ''Comes'' като превод на титлата ''княз''.<ref>Fine 2006, стр. 156</ref> Документът споменава, че Лазар владее [[Рудник (град)|Рудник]].<ref name=":3" /> В [[Средновековие|средновековна]] [[Сърбия]] титлата княз няма точно значение и ранг в йерархията. През [[12 век]] рангът на титлата е висок, но през [[13 век|13]] и [[14 век]] е снижен. По време на управлението на Урош, когато централната власт отслабва, титлата княз е с висок престиж. Тя е носена от най-влиятелния благородник, [[Воислав Воинович]] до смъртта му през [[1363]].<ref name=":1" />
==== Възход ====
[[Османци|Османците]] превземат [[Галиполи (град в Турция)|Галиполи]] от [[Византийска империя|Византия]] през [[1354]]. Този град, намиращ се на югоизточния ъгъл на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]], е първото османско владение в [[Европа]]. Оттам османците навлизат във вътрешността на Балканите и през [[1370]] достигат сръбските земи и по-точно територията на [[Мрнячевич]] в източната част на региона [[Македония (област)|Македония]].<ref> Fine 1994, стр. 377–78</ref> Армия предвождана от братята Мрнячевич навлиза в контролираната от османците територия и се сблъсква с тях в [[Черноменска битка|битката при Черномен]] на [[26 септември]] [[1371]]. Османците разбиват сръбската армия, а [[Вълкашин]] и [[Иван Углеша|деспот Углеша]] са убити.<ref>Fine 1994, стр. 379</ref> Синът на Вълкашин и негов наследник, [[Крали Марко]], се превръща в съ-цар с [[Стефан Урош V|Урош]]. През декември [[1371]] Урош умира без наследници, бележейки края на династията на [[Неманичи|Неманичите]], управлявали [[Сърбия]] два века. Владетелят на [[Сръбско царство|Сръбското царство]], което де факто престава да съществува като цялостна единица, формално е цар Марко Мрнячевич. Влиятелните сръбски благородници обаче дори не обмислят да го признаят за върховен предводител.<ref>Mihaljčić 1975, стр. 168</ref> Те атакуват земите на Мрнячевич в Македония и [[Косово поле|Косово]]. [[Призрен]] и [[Печ (пояснение)|Печ]] са превзети от братята [[Балшичи|Балшич]], владетелите на [[Зета (княжество)|Зета]].<ref>Fine 1994, стр. 382</ref> Княз Лазар взима [[Прищина]] и [[Ново бърдо (град)|Ново Бърдо]], включително крепостта [[Прилепац]]. Братята Драгаш, Йован и Константин, създават свое деспотство в източна Македония. Крал Марко остава с малка територия в западна Македония около град [[Прилеп (град)|Прилеп]].<ref name=":4">Mihaljčić 2001, стр. 53–77</ref><ref>Fine 1994, стр. 380</ref> Вдовицата на Иван Углеша, Елена, заживява с княз Лазар и жена му [[Милица Хребелянович|Милица]].<ref>Jireček 1911, стр. 438</ref>
Ред 55:
Твърдко анексира части от Захумле, преди това владяни от Никола, включително горните течения на реките [[Дрина]] и [[Лим]], както и [[Оногошт]] и [[Гацко]].<ref>Fine 1994, стр. 392–93</ref> Княз Лазар, [[Вук Бранкович]] и [[челник Муса]] завладяват по-голямата част от земите на Никола. Вук Бранкович, оженил се за дъщерята на Лазар, Мара, през около [[1371]], печели [[Сеница]] и част от Косово. Челник Муса пък управлява земя около връх [[Копаоник]] заедно със синовете си Стефан и Лазар, познати като братята Мусич. Джурадж Балшич завзема граничните владения на Никола: [[Драчевица]], [[Конавле]] и [[Требине]]. Твърдко взема тези земи през [[1377]]. През [[октомври]], Твърдко е коронясан като цар на всички [[сърби]], [[Босна]], крайморските и западни земи.<ref name=":4" /> Макар че е [[католик]], коронацията на Твърдко е извършена в сръбския [[манастир]] [[Милешева]].<ref>Fine 1994, стр. 392–93</ref> Твърдко предявява претенции за сръбския трон и за наследник на династията [[Неманичи|Неманич]]. Той е далечен техен потомък. Унгария и Дубровник признават Твърдко за цар, а няма индикации и че княз Лазар противоречи. Това обаче не означава, че княз Лазар приема Твърдко за свой владетел. [[Сръбска православна църква|Сръбската православна църква]], единствената монолитна [[институция]] в разпокъсаната [[държава]] не подкрепя Твърдко.<ref name=":4" />
==== Влиятелен владетел в Сърбия ====
След победата над [[Никола Алтоманович]], княз Лазар се превръща в най-влиятелния владетел на територията на бившето [[Сръбско царство]]. Някои местни [[благородници]] отхвърлят властта на Лазар, но в последтвие я признават. Такъв е случаят с [[Никола Зоич]] от планината [[Рудник (планина)|Рудник]] и [[Новак Белоцърквич]] от долината на [[Топлица (река)|река Топлица]]. Владенията на Лазар са спасение за [[Православие|православните]] монаси, които бягат от завзетите от [[Османска империя|османците]] земи. Това носи славата на Лазар до [[Света гора|Атон]], центърът на православното [[монашество]]. [[Сръбска православна църква|Сръбската православна църква]] е в схизма с [[Константинополската патриаршия]] от [[1350]]. Сръбски монах от Атон на име Исая, отличил се като писател и оратор, окуражава Лазар да работи за помирението между двете институции. Благодарение на усилията им, делегация от църковни представители е изпратена в [[Константинопол]], за да преговаря за помирение. Опитът е успешен и през [[1375]] Сръбската православна църква е приета отново в лоното на Константинополската патриаршия.
Последният сръбски [[патриарх]] по време на [[Схизма|схизмата]], [[Сава IV]], умира през [[април]] [[1375]]. През [[октомври]], Лазар и Джурадж Балшич свикват синода на сръбската църква в [[Печ (пояснение)|Печ]]. [[Патриарх Ефрем]] е избран за нов глава на Сръбската православна църква. Той е кандидат подкрепен от Константинопол. Ефрем абдикира в [[1379]] в полза на Спиридон, според някои историци, заради влиянието на Лазар. Князът и Спиридон имат отлични взаимоотношения. Църквата е задължена на Лазар, заради ролята му в потушаването на конфликта с Константинопол. Лазар дарява земи на манастирите и строи църкви. Най-голямото му наследство е [[Манастир Раваница|манастирът Раваница]], чиито строеж е приключен в [[1381]]. Скоро след това той построява църквата Свети Стефан в столицата си [[Крушевац]]. Църквата добива популярност като ''Лазарица''. След [[1379]] той построява манастира Горняк в [[Браничево]]. Лазар е между основателите на манастирите в [[Тисмана]] и [[Водица]], днешна Румъния. Той финансира и строежа на два манастира в Атон, сръбския [[Хилендарски манастир]] и руския [[Свети Пантелеймон (Света гора)|Свети Пантелеймон]].
Лазар разширява владенията си до река [[Дунав]] през [[1379]] след като превзема [[Кучево]] и [[Браничевски окръг|Браничево]], измествайки унгарския васал Радич Бранкович Растислалич. [[Лайош I Велики|Лайош Велики]] вече дарил на Лазар региона [[Мачва]], може би когато князът е приел [[васалитет]]. Лазар вероятно е въстанал срещу Лайош Велики. Известно е, че Лайош Велики готви кампания срещу Сърбия през [[1378]], но не е ясно срещу кой точно владетел е била насочена тя. Възможно е и това да е бил Радич Бранкович Растислалич, а нападението на Лазар да е било съгласувано с Лайош.
Държавата на Лазар, известна в литературата като [[Моравска Сърбия]], е по-голяма от териториите на другите владетели на сръбски земи. Армията и властта му е по-добре организирана. Държавата на Лазар включва земите по течението на реките [[Велика Морава]], [[Западна Морава]] и [[Южна Морава]]. Тя се простира от извора на Южна Морава на север до реките Дунав и [[Сава (река)|Сава]]. Северозападната граница е река [[Дрина]]. Освен столицата [[Крушевац]], територията му включва и [[Ниш]] и [[Ужице]], както и [[Ново бърдо (град)|Ново Бърдо]] и [[Рудник (град)|Рудник]], двата най-богати минни региона в средновековна Сърбия. От всички сръбски земи, тази на Лазар е най-далеч от османската територия и най-слабо засегната от османските безчинства. Тя привлича [[Имигрант|имигранти]] от други земи, които строят нови села в преди това слабо заселени райони на Моравска Сърбия. Между тях са и [[Духовник|духовници]], които стимулират възстановяването на старите църковни центрове и основаването на нови. Стратегическата позиция на територията на Лазар спомага за израстването на престижа и политическото му влияние на [[Балкански полуостров|Балканите]] с оглед на очакваната османска [[офанзива]].
В актове издавани между [[1379]] и [[1388]], князът нарича себе си Стефан Лазар. Стефан е името носено от всички царе от династията [[Неманичи]]. [[Твърдко I|Твърдко]] добавя Стефан до името си когато е коронясан като цар на сърбите и [[Босна]]. От лингвистична гледна точка, документите издавани от Лазар носят следи на [[Косово-ресавски|косово-ресавския диалект]] на [[Сръбски език|сръбския език]]. В тях Лазар говори за себе си като самодържец на всички сръбски земи и всички сърби. Самодържец, или [[автократор]], е епитет на [[Византийска империя|византийските]] [[Император|императори]]. Неманичите го възприемат и прилагат относно себе си, за да подчертаят независимостта от Византия, чиито върховно владичество иначе формално признават. Като княз, Лазар вижда загубата на територии от Сръбското царство, разделянето му между благородниците, края на династията на Неманичите и османската офанзива. Тези обстоятелства поставят съществуването на сръбската държава под въпрос. Отговорът на Лазар може да бъде намерен в титлите, които сам той употребява за себе си. Целта на Лазар е обединението на сръбските земи под негова власт като директен наследник на Неманичи. Въпреки това, влиятелни регионални владетели като Балшичи в [[Зета (княжество)|Зета]], [[Вук Бранкович]] в [[Косово поле|Косово]], [[Крали Марко]], [[Константин Драгаш]] и [[Радослав Хлапен]] в [[Македония (област)|Македония]] управляват като независими от Лазар. Освен това, тримата владетели в областта Македония стават османски васали след [[Черноменска битка|Черноменската битка]]. Същата е съдбата и на [[България]] и Византия. През [[1388]], османски васалитет обявява и Джурадж Страцимирович Балшич, владетелят на Зета.
Османска войска, преминала необезпокоявана през териториите на османските васали, влиза в Моравска Сърбия през [[1381]]. Тя е пресрещната от верните на княз Лазар благородници [[Цреп Вукославич]] и [[Витомир]] в битката при [[Дубравница]], водена в близост до [[Парачин]]. През [[1386]], самият османски [[султан]] [[Мурад I]] повежда много по-голяма армия, която превзема [[Ниш]] от Лазар. Не е сигурно дали сблъсъкът между армиите на Лазар и Мурад при [[Плочник]] се случва преди или след превземането на Ниш. Лазар отблъсква Мурад. След смъртта на Лайош Велики, в [[Кралство Унгария]] избухва [[гражданска война]]. Предполага се, че Лазар участва в нея като противник на принц [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]]. Османската заплаха нараства, а Сигизмунд печели все по-голяма подкрепа в Унгария. Лазар подписва мир със Сигизмунд, който е коронясан като крал през [[март]] [[1387]]. Мирът е договорен, може би през 1387, с женитбата на дъщерята на Лазар, Теодора, с [[Никола II Гарай]], влиятелен благородник в Унгария, подкрепил Сигизмунд. През същата година, друга дъщеря на Лазар, Елена, се омъжва за Джурадж Страцимирович Балшич. Година по-рано пък Драгана се омъжва за Александър, син на българския цар [[Иван Шишман]].
== Източници ==
| |||