Лазар Хребелянович: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 61:
Последният сръбски [[патриарх]] по време на [[Схизма|схизмата]], [[Сава IV]], умира през [[април]] [[1375]].<ref>Mihaljčić 2001, стр. 270</ref> През [[октомври]], Лазар и Джурадж Балшич свикват синода на сръбската църква в [[Печ (пояснение)|Печ]]. [[Патриарх Ефрем]] е избран за нов глава на Сръбската православна църква. Той е кандидат подкрепен от Константинопол.<ref name=":7">Mihaljčić 2001, стр. 78–115</ref> Ефрем абдикира в [[1379]] в полза на Спиридон, според някои историци, заради влиянието на Лазар.<ref>Popović 2006, стр. 119</ref> Князът и Спиридон имат отлични взаимоотношения. Църквата е задължена на Лазар, заради ролята му в потушаването на конфликта с Константинопол. Лазар дарява земи на манастирите и строи църкви. Най-голямото му наследство е [[Манастир Раваница|манастирът Раваница]], чиито строеж е приключен в [[1381]].<ref> Fine 1994, стр. 444</ref> Скоро след това той построява църквата Свети Стефан в столицата си [[Крушевац]]. Църквата добива популярност като ''Лазарица''. След [[1379]] той построява манастира Горняк в [[Браничево]]. Лазар е между основателите на манастирите в [[Тисмана]] и [[Водица]], днешна Румъния. Той финансира и строежа на два манастира в Атон, сръбския [[Хилендарски манастир]] и руския [[Свети Пантелеймон (Света гора)|Свети Пантелеймон]].<ref>Mihaljčić 2001, стр. 175–79</ref>
Лазар разширява владенията си до река [[Дунав]] през [[1379]] след като превзема [[Кучево]] и [[Браничевски окръг|Браничево]], измествайки унгарския васал Радич Бранкович Растислалич.<ref name=":8">Mihaljčić 1975, стр. 217</ref> [[Лайош I Велики|Лайош Велики]] вече дарил на Лазар региона [[Мачва]], може би когато князът е приел [[васалитет]]. Лазар вероятно е въстанал срещу Лайош Велики. Известно е, че Лайош Велики готви кампания срещу Сърбия през [[1378]], но не е ясно срещу кой точно владетел е била насочена тя. Възможно е и това да е бил Радич Бранкович Растислалич, а нападението на Лазар да е било съгласувано с Лайош.<ref name=":8" />[[Файл:Hilandar-coat of arms.jpg|мини|275.994x275.994px|[[Герб|Гербът]] на княз Лазар, нарисуван на една от стените на [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]]]]Държавата на Лазар, известна в литературата като [[Моравска Сърбия]], е по-голяма от териториите на другите владетели на сръбски земи. Армията и властта му е по-добре организирана. Държавата на Лазар включва земите по течението на реките [[Велика Морава]], [[Западна Морава]] и [[Южна Морава]]. Тя се простира от извора на Южна Морава на север до реките Дунав и [[Сава (река)|Сава]]. Северозападната граница е река [[Дрина]]. Освен столицата [[Крушевац]], територията му включва и [[Ниш]] и [[Ужице]], както и [[Ново бърдо (град)|Ново Бърдо]] и [[Рудник (град)|Рудник]], двата най-богати минни региона в средновековна Сърбия. От всички сръбски земи, тази на Лазар е най-далеч от османската територия и най-слабо засегната от османските безчинства. Тя привлича [[Имигрант|имигранти]] от други земи, които строят нови села в преди това слабо заселени райони на Моравска Сърбия. Между тях са и [[Духовник|духовници]], които стимулират възстановяването на старите църковни центрове и основаването на нови. Стратегическата позиция на територията на Лазар спомага за израстването на престижа и политическото му влияние на [[Балкански полуостров|Балканите]] с оглед на очакваната османска [[офанзива]].<ref name=":5" /><ref name=":9">Mihaljčić 2001, стр. 116–32</ref>
[[Файл:Sigismund (Chronica Hungarorum).jpg|ляво|мини|Сигизмунд]]
В актове издавани между [[1379]] и [[1388]], князът нарича себе си Стефан Лазар. Стефан е името носено от всички царе от династията [[Неманичи]]. [[Твърдко I|Твърдко]] добавя Стефан до името си когато е коронясан като цар на сърбите и [[Босна]].<ref name=":7" /> От лингвистична гледна точка, документите издавани от Лазар носят следи на [[Косово-ресавски|косово-ресавския диалект]] на [[Сръбски език|сръбския език]].<ref> Stijović 2008, стр. 457</ref> В тях Лазар говори за себе си като самодържец на всички сръбски земи и всички сърби. Самодържец, или [[автократор]], е епитет на [[Византийска империя|византийските]] [[Император|императори]]. Неманичите го възприемат и прилагат относно себе си, за да подчертаят независимостта от Византия, чиито върховно владичество иначе формално признават. Като княз, Лазар вижда загубата на територии от Сръбското царство, разделянето му между благородниците, края на династията на Неманичите и османската офанзива. Тези обстоятелства поставят съществуването на сръбската държава под въпрос. Отговорът на Лазар може да бъде намерен в титлите, които сам той употребява за себе си. Целта на Лазар е обединението на сръбските земи под негова власт като директен наследник на Неманичи. Въпреки това, влиятелни регионални владетели като Балшичи в [[Зета (княжество)|Зета]], [[Вук Бранкович]] в [[Косово поле|Косово]], [[Крали Марко]], [[Константин Драгаш]] и [[Радослав Хлапен]] в [[Македония (област)|Македония]] управляват като независими от Лазар. Освен това, тримата владетели в областта Македония стават османски васали след [[Черноменска битка|Черноменската битка]]. Същата е съдбата и на [[България]] и Византия.<ref name=":7" /> През [[1388]], османски васалитет обявява и Джурадж Страцимирович Балшич, владетелят на Зета.<ref name=":6" />
| |||