Лазар Хребелянович: Разлика между версии

Лазар е роден през около [[1329]] в [[Прилепац]], 13 километра южно от [[Ново бърдо (град)|Ново Бърдо]], важен миньорски град по онова време. Семейството му е владетел на Прилепац и крепостта [[Призренец|Призренац]], построена за да защитава мините и селищата около Ново Бърдо.<ref>Mihaljčić 1984, стpстр. 15</ref> Бащата на Лазар, [[Прибац Хребелянович|Прибац]], е [[логотет]] в двора на Стефан Душан, част от династията на [[Неманичи|Неманичите]]те.<ref name=":2">Fine 1994, стpстр. 374</ref> Той управлява Сърбия като [[цар]] от [[1331]] до [[1346]] и като [[император]] от [[1346]] до смъртта си през [[1355]]. Стефан Душан става владетел на Сърбия след като детронира баща си, [[Стефан Дечански|Стефан Урош III]], a след това награждава [[Благородници|благородниците]] подкрепили го във [[Въстание|въстанието]]. Бащата на Лазар е част от тези благородници и е повишен в ранг на логотет след клетва във вярност на Стефан Душан. Според [[Мавро Орбини]], историк от [[Дубровник]] живял през [[16 век]], фамилното име на Прибац и Лазар е Хребелянович. Макар че Орбин не предоставя свидетелство за твърдението си, то е общоприето в [[Историография|историографията]].<ref name=":0">Mihaljčić 2001, стpстр. 15–2815 – 28</ref>

[[Прибац Хребелянович|Прибац]] е награден от [[Стефан Душан]] и по още един начин: синът му Лазар става "„[[ставилац]]"“ в царския двор. Титлата "ставилац"„ставилац“ (в буквален превод на български "поставител"„поставител“) има церемониална роля на царската трапеза, но може да бъде нагърбена с функции, които нямат общо с дворцовите ритуали. Тя е най-ниската в сръбския царски двор. Въпреки това е много престижна, тъй като притежателят ѝ е много близо до царя. Като ставилац, Лазар се жени за [[Милица Хребелянович|Милица]], дъщеря на принц [[Юг Богдан|Вратко]], пра- правнук на [[Вукан Неманич|Вукан]], син на [[Стефан Неманя]], основател на династията [[Неманичи]], управлявала [[Сърбия]] от [[1166]] до [[1371]]. <ref name=":0" />

Стефан Душан умира внезапно през [[1355]] на 47 години<ref>Fine 1994, стpстр. 335</ref> и е наследен от 20-годишния си син [[Стефан Урош V]].<ref>Fine 1994, стpстр. 345</ref> Лазар запазва титлата ставилац в двора на новия цар. Смъртта на Стефан Душан е последвана от разпадането на Сръбската империя на по-малки феодални владения. [[Епир]] и [[Тесалия]] се отцепват през [[1359]]. Това правят и [[Браничево]] и [[Кучево]], управлявани от семейството [[Растислали|Растислалич]]ч, която приема васалитет на унгарския крал [[Лайош I Велики|Лайош Велики]]. Останалите провинции остават верни на младия Урош. Въпреки това, много благороднически семейства действат без съгласието на младия владетел.<ref name=":1">Mihaljčić 2001, стpстр. 29–5229 – 52</ref>

Урош е слаб и не може да противостои на сепаратистките настроения, като постепенно губи властта в страната, която той номинално управлява. Той разчита на най-влиятелния сръбски благородник, принц [[Воислав Воинович]] от [[Захумлие]]. Воислав е започнал като ставилац в двора на Стефан Душан, но до [[1363]] той вече управлява голяма територия от връх [[Рудник (планина)|Рудник]] в централна Сърбия до [[Конавле]] на брега на [[Адриатическо море]], и от река [[Дрина]] до северно [[Косово поле|Косово]].<ref name=":1" /> След него по сила са братята Балшич, Страцимир, [[Джурадж Балшич|Джурадж]] и Балша. До [[1363]], те установяват контрол над [[Зета (княжество)|Зета]].<ref>Fine 1994, стpстр. 358–59358 – 59</ref>

През [[1361]], принц Воислав започва война с република [[Дубровник]] за нейните територии.<ref>Mihaljčić 1975, стpстр. 43</ref> Дубровничаните се обръщат до сръбската аристокрация с молба да използва влиянието си и спре агресията на Воислав. През [[1362]] Дубровник се обръща и към Лазар като му подарява три стрели от плат. Макар и скромен подарък, той доказва, че Лазар е смятан за влиятелна личност в двора на Урош. Воислав подписва мир с Дубровник през [[август]] 1362. Ставилац Лазар е споменат като свидетел на подписването на документ през [[юли]] [[1363]], с който Урош одобрява размяната на земи между Воислав и челник Муса, мъж на сестрата на Лазар, Драгана от [[1355]]. Титлата челник е с по-висок ранг от ставилац.<ref name=":0" />

Дейността на Лазар в периода между [[1363]] и [[1371]] са слабо отразени в историческите извори.<ref name=":1" /> Лазар явно напуска двора на [[Стефан Урош V|Урош]] през [[1363]] или [[1365]].<ref name=":2" /> <ref name=":1" /> На около 35 години той все още е ставилац. Принц Воислав внезапно умира през септември 1363. Братята [[Мрнячевич]], [[Вълкашин]] и [[Иван Углеша]], стават най-влиятелните в [[Сръбско царство|Сръбското царство]]. Те управляват главно земи в областта [[Македония (област)|Македония]].<ref name=":1" /> През [[1365]], Урош дава на Вукашин титлата цар, превръщайки Сърбия в [[дуалистична монархия]]. Йован Углеша пък получава титлата [[Деспот (титла)|деспот]].<ref>Fine 1994, стpстр. 363–64363 – 64</ref> Племенникът на Воислав, [[Никола Алтоманович]], добива по-голямата част от владенията на чичо си през [[1368]]. По това време Лазар става независим и се превръща в регионален владетел. Не е ясно коя точно е била земята му, но ядрото ѝ не е било в наследствените владения около [[Ново бърдо (крепост)|Ново Бърдо]], които са управлявани от Вукашин.<ref name=":1" />

Не е ясно кога Лазар получава титлата [[княз]],<ref name=":1" /> често превеждана в западноевропейски източници като "„[[принц]]"“.<ref>Fine 1994, стр. 624</ref> В дубровнишки документ от [[22 април]] [[1371]], Лазар е споменат като "„''Comes Lazarus''"“.<ref name=":1" /> <ref name=":3">Jireček 1911, стр. 435–36435 – 36</ref> [[Дубровник|Дубровничаните]] използват ''Comes'' като превод на титлата ''княз''.<ref>Fine 2006, стр. 156</ref> Документът споменава, че Лазар владее [[Рудник (град)|Рудник]].<ref name=":3" /> В [[Средновековие|средновековна]] [[Сърбия]] титлата княз няма точно значение и ранг в йерархията. През [[12 век]] рангът на титлата е висок, но през [[13 век|13]] и [[14 век]] е снижен. По време на управлението на Урош, когато централната власт отслабва, титлата княз е с висок престиж. Тя е носена от най-влиятелния благородник, [[Воислав Воинович]] до смъртта му през [[1363]].<ref name=":1" />

[[Османци|Османците]]те превземат [[Галиполи (град в Турция)|Галиполи]] от [[Византийска империя|Византия]] през [[1354]]. Този град, намиращ се на югоизточния ъгъл на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]], е първото османско владение в [[Европа]]. Оттам османците навлизат във вътрешността на Балканите и през [[1370]] достигат сръбските земи и по-точно територията на [[Мрнячевич]] в източната част на региона [[Македония (област)|Македония]].<ref> Fine 1994, стр. 377–78377 – 78</ref> Армия предвождана от братята Мрнячевич навлиза в контролираната от османците територия и се сблъсква с тях в [[Черноменска битка|битката при Черномен]] на [[26 септември]] [[1371]]. Османците разбиват сръбската армия, а [[Вълкашин]] и [[Иван Углеша|деспот Углеша]] са убити.<ref>Fine 1994, стр. 379</ref> Синът на Вълкашин и негов наследник, [[Крали Марко]], се превръща в съ-цар с [[Стефан Урош V|Урош]]. През декември [[1371]] Урош умира без наследници, бележейки края на династията на [[Неманичи|Неманичите]]те, управлявали [[Сърбия]] два века. Владетелят на [[Сръбско царство|Сръбското царство]], което де факто престава да съществува като цялостна единица, формално е цар Марко Мрнячевич. Влиятелните сръбски благородници обаче дори не обмислят да го признаят за върховен предводител.<ref>Mihaljčić 1975, стр. 168</ref> Те атакуват земите на Мрнячевич в Македония и [[Косово поле|Косово]]. [[Призрен]] и [[Печ (пояснение)|Печ]] са превзети от братята [[Балшичи|Балшич]], владетелите на [[Зета (княжество)|Зета]].<ref>Fine 1994, стр. 382</ref> Княз Лазар взима [[Прищина]] и [[Ново бърдо (град)|Ново Бърдо]], включително крепостта [[Прилепац]]. Братята Драгаш, Йован и Константин, създават свое деспотство в източна Македония. Крали Марко остава с малка територия в западна Македония около град [[Прилеп (град)|Прилеп]].<ref name=":4">Mihaljčić 2001, стр. 53–7753 – 77</ref><ref>Fine 1994, стр. 380</ref> Вдовицата на Иван Углеша, Елена, заживява с княз Лазар и жена му [[Милица Хребелянович|Милица]].<ref>Jireček 1911, стр. 438</ref>

След гибелта на братята Мрнячевич, [[Никола Алтоманович]] се превръща в най-влиятелния благородник в разпокъсаната сръбска държава. Докато княз Лазар е зает с превземането на Прищина и Ново Бърдо, Никола превзема [[Рудник (град)|Рудник]].<ref name=":4" /> През [[1371]], княз Лазар и босненския бан [[Твръдко I|Твърдко]] формират съюз срещу Никола. Според източници от [[Дубровник]], [[Венецианска република|република Венеция]] посредничи в договор между Никола Алтоманович и Джурадж Балшич за единно нападение над Дубровник. Никола би спечелил [[Пелешац]] и [[Стон]], дубровнишките владение в [[Захумлие]]. [[Лайош I Велики|Лайош Велики]] предупреждава Никола и Джурадж да не се занимават с Дубровник,<ref>Fine 1994, стр. 384</ref> унгарски васал от [[1358]].<ref>Fine 1994, стр. 341</ref> След договорките с Венеция, враг на [[Унгария]], Никола губи унгарските си протекции.<ref>Mihaljčić 1985, стр. 57</ref> Лазар, готвейки се за сблъсък с Никола, обещава на Лайош Велики [[Васал|васалитет]] ако получи неговата подкрепа. Княз Лазар и Твърдко атакуват и побеждават Никола Алтоманович през [[1373]]. Никола е заловен в столицата си, [[Ужице]], и ослепен от племенниците на Лазар, братята Мусич (според [[Мавро Орбини|Орбини]] с тайното одобрение на Лазар).<ref>Mihaljčić 1985, стр. 58- – 59</ref> Лазар приема васалитет на Лайош Велики.<ref name=":4" />

Твърдко анексира части от Захумле, преди това владяни от Никола, включително горните течения на реките [[Дрина]] и [[Лим]], както и [[Оногошт]] и [[Гацко]].<ref name=":6">Fine 1994, стр. 392–93392 – 93</ref> Княз Лазар, [[Вук Бранкович]] и [[челник Муса]] завладяват по-голямата част от земите на Никола. Вук Бранкович, оженил се за дъщерята на Лазар, Мара, през около [[1371]], печели [[Сеница]] и част от Косово. Челник Муса пък управлява земя около връх [[Копаоник]] заедно със синовете си Стефан и Лазар, познати като братята Мусич. Джурадж Балшич завзема граничните владения на Никола: [[Драчевица]], [[Конавле]] и [[Требине]]. Твърдко взема тези земи през [[1377]]. През [[октомври]], Твърдко е коронясан като цар на всички [[сърби]], [[Босна]], крайморските и западни земи.<ref name=":4" /> Макар че е [[католик]], коронацията на Твърдко е извършена в сръбския [[манастир]] [[Милешева]].<ref name=":5">Fine 1994, стр. 392–93392 – 93</ref> Твърдко предявява претенции за сръбския трон и за наследник на династията [[Неманичи|Неманич]]. Той е далечен техен потомък. Унгария и Дубровник признават Твърдко за цар, а няма индикации и че княз Лазар противоречи. Това обаче не означава, че княз Лазар приема Твърдко за свой владетел. [[Сръбска православна църква|Сръбската православна църква]], единствената монолитна [[институция]] в разпокъсаната [[държава]] не подкрепя Твърдко.<ref name=":4" />

След победата над [[Никола Алтоманович]], княз Лазар се превръща в най-влиятелния владетел на територията на бившето [[Сръбско царство]].<ref name=":5" /> Някои местни [[благородници]] отхвърлят властта на Лазар, но в последтвие я признават. Такъв е случаят с [[Никола Зоич]] от планината [[Рудник (планина)|Рудник]] и [[Новак Белоцърквич]] от долината на [[Топлица (река)|река Топлица]].<ref>Šuica 2000, стр. 103–10103 – 10</ref> Владенията на Лазар са спасение за [[Православие|православните]] монаси, които бягат от завзетите от [[Османска империя|османците]] земи. Това носи славата на Лазар до [[Света гора|Атон]], центърът на православното [[монашество]]. [[Сръбска православна църква|Сръбската православна църква]] е в схизма с [[Константинополската патриаршия]] от [[1350]]. Сръбски монах от Атон на име Исая, отличил се като писател и оратор, окуражава Лазар да работи за помирението между двете институции. Благодарение на усилията им, делегация от църковни представители е изпратена в [[Константинопол]], за да преговаря за помирение. Опитът е успешен и през [[1375]] Сръбската православна църква е приета отново в лоното на Константинополската патриаршия.<ref name=":4" />

Последният сръбски [[патриарх]] по време на [[Схизма|схизмата]], [[Сава IV]], умира през [[април]] [[1375]].<ref>Mihaljčić 2001, стр. 270</ref> През [[октомври]], Лазар и Джурадж Балшич свикват синода на сръбската църква в [[Печ (пояснение)|Печ]]. [[Патриарх Ефрем]] е избран за нов глава на Сръбската православна църква. Той е кандидат подкрепен от Константинопол.<ref name=":7">Mihaljčić 2001, стр. 78–11578 – 115</ref> Ефрем абдикира в [[1379]] в полза на Спиридон, според някои историци, заради влиянието на Лазар.<ref>Popović 2006, стр. 119</ref> Князът и Спиридон имат отлични взаимоотношения. Църквата е задължена на Лазар, заради ролята му в потушаването на конфликта с Константинопол. Лазар дарява земи на манастирите и строи църкви. Най-голямото му наследство е [[Манастир Раваница|манастирът Раваница]], чиито строеж е приключен в [[1381]].<ref> Fine 1994, стр. 444</ref> Скоро след това той построява църквата Свети Стефан в столицата си [[Крушевац]]. Църквата добива популярност като ''Лазарица''. След [[1379]] той построява манастира Горняк в [[Браничево]]. Лазар е между основателите на манастирите в [[Тисмана]] и [[Водица]], днешна Румъния. Той финансира и строежа на два манастира в Атон, сръбския [[Хилендарски манастир]] и руския [[Свети Пантелеймон (Света гора)|Свети Пантелеймон]].<ref>Mihaljčić 2001, стр. 175–79175 – 79</ref>

Лазар разширява владенията си до река [[Дунав]] през [[1379]] след като превзема [[Кучево]] и [[Браничевски окръг|Браничево]], измествайки унгарския васал Радич Бранкович Растислалич.<ref name=":8">Mihaljčić 1975, стр. 217</ref> [[Лайош I Велики|Лайош Велики]] вече дарил на Лазар региона [[Мачва]], може би когато князът е приел [[васалитет]]. Лазар вероятно е въстанал срещу Лайош Велики. Известно е, че Лайош Велики готви кампания срещу Сърбия през [[1378]], но не е ясно срещу кой точно владетел е била насочена тя. Възможно е и това да е бил Радич Бранкович Растислалич, а нападението на Лазар да е било съгласувано с Лайош.<ref name=":8" />[[Файл:Hilandar-coat of arms.jpg|мини|275.994x275.994px|[[Герб|Гербът]]ът на княз Лазар, нарисуван на една от стените на [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]]]]Държавата на Лазар, известна в литературата като [[Моравска Сърбия]], е по-голяма от териториите на другите владетели на сръбски земи. Армията и властта му е по-добре организирана. Държавата на Лазар включва земите по течението на реките [[Велика Морава]], [[Западна Морава]] и [[Южна Морава]]. Тя се простира от извора на Южна Морава на север до реките Дунав и [[Сава (река)|Сава]]. Северозападната граница е река [[Дрина]]. Освен столицата [[Крушевац]], територията му включва и [[Ниш]] и [[Ужице]], както и [[Ново бърдо (град)|Ново Бърдо]] и [[Рудник (град)|Рудник]], двата най-богати минни региона в средновековна Сърбия. От всички сръбски земи, тази на Лазар е най-далеч от османската територия и най-слабо засегната от османските безчинства. Тя привлича [[Имигрант|имигранти]] от други земи, които строят нови села в преди това слабо заселени райони на Моравска Сърбия. Между тях са и [[Духовник|духовници]], които стимулират възстановяването на старите църковни центрове и основаването на нови. Стратегическата позиция на територията на Лазар спомага за израстването на престижа и политическото му влияние на [[Балкански полуостров|Балканите]] с оглед на очакваната османска [[офанзива]].<ref name=":5" /><ref name=":9">Mihaljčić 2001, стр. 116–32116 – 32</ref>

Османска войска, преминала необезпокоявана през териториите на османските васали, влиза в Моравска Сърбия през [[1381]]. Тя е пресрещната от верните на княз Лазар благородници [[Цреп Вукославич]] и [[Витомир]] в битката при [[Дубравница]], водена в близост до [[Парачин]].<ref name=":9" /> През [[1386]], самият османски [[султан]] [[Мурад I]] повежда много по-голяма армия, която превзема [[Ниш]] от Лазар. Не е сигурно дали сблъсъкът между армиите на Лазар и Мурад при [[Плочник]] се случва преди или след превземането на Ниш.<ref>Reinert 1994, стр. 177</ref> Лазар отблъсква Мурад. След смъртта на Лайош Велики, в [[Кралство Унгария]] избухва [[гражданска война]]. Предполага се, че Лазар участва в нея като противник на принц [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]]. Османската заплаха нараства, а Сигизмунд печели все по-голяма подкрепа в Унгария. Лазар подписва мир със Сигизмунд, който е коронясан като крал през [[март]] [[1387]]. Мирът е договорен, може би през 1387, с женитбата на дъщерята на Лазар, Теодора, с [[Никола II Гарай]], влиятелен благородник в Унгария, подкрепил Сигизмунд.<ref>Fine 1994, стр. 395–98395 – 98</ref> През същата година, друга дъщеря на Лазар, Елена, се омъжва за Джурадж Страцимирович Балшич. Година по-рано пък Драгана се омъжва за [[Александър Шишман|Александър]], син на българския цар [[Иван Шишман]].<ref name=":5" /><ref name=":9" />

* Mihaljčić, Rade (2001) [1984]. <bdi>Лазар Хребељановић: историја, култ, предање</bdi>. Belgrade: Srpska školska knjiga; Knowledge. [[Международен стандартен номер на книга|ISBN]] 86-83565-01-7

* Fine, John Van Antwerp, Jr. (1994). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor, Michigan: The University of Michigan Press. <nowiki>ISBN 0-472-08260-4</nowiki>.

* Mihaljčić, Rade (1975). Крај Српског царства. Belgrade: Srpska književna zadruga.

* Fine, John Van Antwerp, Jr. (2006). When ethnicity did not matter in the Balkans: a study of identity in pre-nationalist Croatia, Dalmatia, and Slavonia in the medieval and early-modern periods. Ann Arbor, Michigan: The University of Michigan Press. <nowiki>ISBN 978-0-472-11414-6</nowiki>.

* Šuica, Marko (2000). Немирно доба српског средњег века: властела српских обласних господара. Belgrade: Službeni list SRJ. <nowiki>ISBN 86-355-0452-6</nowiki>.

* Popović, Danica (2006). Патријарх Јефрем – један позносредњовековни светитељски култ (PDF). Zbornik radova Vizantološkog instituta. Belgrade: Vizantološki institut, SANU. 43. ISSN 0584- – 9888. 

* Reinert, Stephen W (1994). "From„From Niš to Kosovo Polje: Reflections on Murād I's Final Years"Years“. In Zachariadou, Elizabeth. The Ottoman Emirate (1300–13891300 – 1389). Heraklion: Crete University Press. <nowiki>ISBN 978-960-7309-58-7</nowiki>.

*