Разлика между версии на „Анастас Янков“

редакция без резюме
[[File:Anastas Yankov Portrait.jpg|мини|250п|Анастас Янков]]
След войната се установява в новосъздаденото Княжество България, в 1880 година завършва [[Национален военен университет|Военното училище]] и служи като поручик в IX Берковска дружина. Взима участие като офицер в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война (1885)]]. Бие се при Цариброд и Пирот, като за проявена храброст е удостоен с орден „[[За храброст]]“ IV степен. През 1896 година служи последователно като командир на [[Деветнадесети пехотен шуменски полк|19<sup>-и</sup> пехотен шуменски полк]], [[Двадесет и първи пехотен средногорски полк|21-и пехотен средногорски полк]], а накрая и като ротен командир в [[Добрич]]. По-късно същата година напуска военната си служба и влиза в редовете на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]]. Прави обиколка в Македония, за да събира сведения за готовността за вдигане на въстание там. Пътуването му е отразено във вестник „Балкански новини“: {{Цитат|Неговото пътешествие беше триумфално шествие по всички македонски центрове, българското население се стичаше на тълпи да види българския воин.<ref name="DM"></ref>}}
[[File:Anastas Yankov SMAC.jpg|мини|250п|Четата на Анастас Янков.]]
[[File:Yankov vastanie.jpg|мини|250px|Пощенска картичка за Илинденското въстание с полковник Янков и превземането на Белица]]
През 1902 година прави поход с чета до родното си Костурско, където негов заместник-войвода е подофицер [[Петър Гайков]], който създава големи проблеми на конкурентната революционна организация [[ВМОРО]], която трудно успява да парира опитите му да вдигне въстание. Според дееца на ВМОРО [[Ангел Динев]] в Костурско Янков е подпомогнат от [[Петър Погончев]], [[Лазар Бицанов]], [[Коте Христов]] и [[Христо Силянов]]<ref>Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.249.</ref>. Есента на 1902 година Анастас Янков участва като войвода и в [[Горноджумайско въстание|Горноджумайското въстание]]. Още на 6 юни в писмо пише: {{Цитат|Моето ходение по тези места е триумф за българското население. Аз пътувам във военна форма. Почти всички от честните унтерофицери из България са с форма облечени и с ордени накичени. Хората са толкова въодушевени, щото една моя заповед е достатъчна да пламне Македония и пламъкът да обхване целия Балкански полуостров.<ref>Елдъров, Светозар. Генерал Иван Цончев – Биография на два живота, Военно издателство, София, 2003, стр. 104.</ref>}}
 
В 1899 година полковник Янков командва Стрелковото дружество във Варна, създадено със съдействието на офицери от [[Осми пехотен приморски полк]]. Създадени са 4 стрелкови чети, като до октомври 1901 година дружеството има 972 члена. То дава военна подготовка на членовете си в неделите и други празнични дни.<ref name="Повестница 35">{{cite book |title= Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония |last= Цанкова |first= Веселина |authorlink= |coauthors= |year= 2012 |publisher= Издателство МС ООД |location= Варна |isbn= 978-954-8493-26-0|pages= 35 |url= |accessdate=}}</ref>
 
[[File:Anastas Yankov SMAC.jpg|мини|250п|Четата на Анастас Янков.]]
[[File:Yankov vastanie.jpg|мини|250px|Пощенска картичка за Илинденското въстание с полковник Янков и превземането на Белица]]
През 1902 година прави поход с чета до родното си Костурско, където негов заместник-войвода е подофицер [[Петър Гайков]], който създава големи проблеми на конкурентната революционна организация [[ВМОРО]], която трудно успява да парира опитите му да вдигне въстание. Според дееца на ВМОРО [[Ангел Динев]] в Костурско Янков е подпомогнат от [[Петър Погончев]], [[Лазар Бицанов]], [[Коте Христов]] и [[Христо Силянов]]<ref>Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.249.</ref>. Есента на 1902 година Анастас Янков участва като войвода и в [[Горноджумайско въстание|Горноджумайското въстание]]. Още на 6 юни в писмо пише: {{Цитат|Моето ходение по тези места е триумф за българското население. Аз пътувам във военна форма. Почти всички от честните унтерофицери из България са с форма облечени и с ордени накичени. Хората са толкова въодушевени, щото една моя заповед е достатъчна да пламне Македония и пламъкът да обхване целия Балкански полуостров.<ref>Елдъров, Светозар. Генерал Иван Цончев – Биография на два живота, Военно издателство, София, 2003, стр. 104.</ref>}}
 
В 1902 година, в навечерието на [[Горноджумайско въстание|Горноджумайското въстание]] излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас и участва във въстанието.<ref>{{cite journal | last = Янакиев | first = Николай | year = 1992 | title = Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание | journal = Македонски преглед | volume = XV | issue = 4 | pages = 119 | id = {{ISSN|0861 – 2277}} }}</ref>