Плеяди (звезден куп): Разлика между версии

'''Плеядите''' са разсеян звезден куп, видим с просто око в в границите на [[Бик_(съзвездие)|съзвездието Бик]]. В [[Каталог на Месие|каталога на Месие]] са вписани като '''М45''', докато в българският фолклор са познати като „Квачката с пиленцата“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.astro.bas.bg/~petrov/markishki/narodni.htm |заглавие=По-известните български народни съзвездия |достъп_дата=30/03/2007 |автор=Пенчо Маркишки |съавтори= |дата= |формат= |издател=|език=}}</ref> В купа преобладават млади сини звезди, образувани в последните 100 милиона години. Според съвременните теоретични модели, купът ще съществува още около 250 милиона години, след което ще се разсее в междузвездното пространство, под напора на приливните сили на [[Спирален ръкав|спиралните ръкави]] и газово-праховите облаци в [[Млечен път|Галактиката]]. Купът е заобиколен от отражателна мъглявина.

Конфигурацията от седем ярки звезди, която в Европа е известна като "Плеядите"„Плеядите“, е позната и на повечето народи още от дълбока древност.<ref>Sparavigna A., [http://arxiv.org/abs/0810.1592 ''The Pleiades: the celestial herd of ancient timekeepers'']</ref> На небето визуално тя се локализира лесно, тъй като се намира в близост до разпознаваемото съзвездие Орион, а доколкото е в близост до [[еклиптика]]та, тя е наблюдаема и от двете земни полукълба, през съответно подходящите сезони. Във [[Вавилон]]ските звездни записи Плеядите са първи в списъците, тъй като преди 4000 г. те са били в непосредствена близост до равноденствената точка. Tе се разпознават като изображение върху находката от Небра, датираща от около 1600 г. пр. н.е. За мореплавателите в Средиземно море, и по специално за гърците, техният [[хелиакален изгрев]] е бил свързан с началото на плавателния сезон. Гръцкото им название ги свързва с океанидата [[Плейона]]. За тях се споменава и в [[Илиада]] и [[Одисея]] на [[Омир]] и на други места.

За Плеядите се споменава и в [[Библия]]та<ref>в [[Книга на Йов|Йов]] 9:9, 8:31 и [[Книга на пророк Амос|Амос]] 5:8.</ref>

Линейният диаметър на купа е 12 св.г., и наброява не по-малко от 500 звезди. Преобладават млади, сини звезди, като в безоблачна, ясна нощ далеч от градските светлини могат да се видят до 14 от тях. Общата маса на купа се оценява на 800 слънчеви маси.

Възможно е купът да съдържа [[кафяво джудже|кафяви джуджета]], които да представляват около 1/4 от звездите в купа, но допринасят за по-малко от 2% от масата. Наблюдението на кафяви джуджета в млади звездни купове представлява интерес за астрономите, понеже в ранните етапи от тяхната еволюция, кафявите джуджета излъчват светлина, докато тези в старите звездни купове са вече изстинали. В купа се срещат и няколко бели джуджета, въпреки че звездите нямат време да [[Звездна еволюция|еволюират]] до крайна фаза за толкова малко време. Обяснението е, че те са били масивни сини звезди, част от двойна система, което е ускорило тяхната еволюция.

Определянето на разстоянието до звездните купове е от особена важност за съвременната астрономия, понеже характерните галактични разстояния са от особена важност за определяне на мащаба на Вселената. Сегашните оценки са за разстояние от около 440 [[светлинна година|св.г.]], или 135 [[парсек]]а. Измерването на разстоянието до купа е възможно, с използване на метода на годишния паралакс, понеже разстоянието до купа е сравнително малко. Точното познаване на разстоянието е важно за точното начертаване на диаграмата [[Диаграма на Херцшпрунг-Ръсел|спектър-светимост]], а при сравняването на тази диаграма, с диаграмата на други звездни купове, може да се определи разстоянието до тях.

Възрастта на звездния куп се оценява като се сравняват положенията на звездите по [[диаграма на Херцшпрунг-Ръсел|диаграмата Херцшпрунг-Ръсел]] с моделите за звездна еволюция. Оказва се, че възрастта на Плеядите е между 75 и 150 милиона години.

Друг начин за определяне на възрастта на купа е да изследваме малките звезди. При [[термоядрени реакции|термоядрените реакции]] в нормалните звезди, [[Литий|лития]] бързо се разрушава, но при кафявите джуджета горенето на литий е последна стъпка в термоядрените реакции. При това положение, количеството на останалия литий е обратна функция на възрастта. Оценките за възрастта на купа по този метод възлизат на 115 милиона години.

! [[Видима величина|Звездна величина]]

| 2,86

| Атлас

| 27 Бик

| 3,62

| 17 Бик

| 3,70

| B6IIIe

| 20 Бик

| 3,86

| 4,17

| B6IVev

| 19 Бик

| 4,29

| 28 (BU)Бик

| B8IVep

| 5,44

| B7IV

| 5,64;6,41

| B8Ve/B9V

| &mdash;

| 18 Бик

| 5,65

|}

Наименованието на купа и звездите в него идва от гръцката митология, където те са наричани "седемте„седемте сестри"сестри“. В много европейски народни вярвания,<ref>"La poussiniere"„La poussiniere“ т.е. "пилчарникът"„пилчарникът“, е френско простонародно название</ref> включително и в [[България]], те са наричани "Квачката„Квачката с пиленцата"пиленцата“.

За [[Маори]]те хелиакалният изгрев на Плеядите бележи началото на новата година, така че названието "Матарики"„Матарики“ се използва и за двете.<ref>Best E., ''The Astronomical Knowledge of the Maori'', Wellington: [http://nzetc.victoria.ac.nz/tm/scholarly/tei-BesAstro-t1-body-d1-d6-d2.html Dominion Museum]</ref>

Японската марка коли "Субару"„Субару“ идва от японското наименование на Плеядите, "„[[Субару (телескоп)|Субару]]"“ е и наименованието на най-големия [[Япония|японски]] [[телескоп]], в [[Обсерватория Мауна Кеа|обсерваторията Мауна Кеа]] на [[Хаваи]]те.

{{Превод от3от|en|Pleiades (star cluster)|115826498}}