Македонско дружество „Гоце Делчев“ (Варна): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 30:
Дружеството е фактор в града, създаващ и поддържащ патриотични настроения.<ref name="Повестница 35">{{cite book |title= Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония |last= Цанкова |first= Веселина |authorlink= |coauthors= |year= 2012 |publisher= Издателство МС ООД |location= Варна |isbn= 978-954-8493-26-0|pages= 35 |url= |accessdate=}}</ref> Със създаването на Македонската организация в 1895 година дружеството става неин клон. Видни дейци на дружеството са [[Дамян Перелингов]],<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 53-57, 60, 66.</ref> [[Георги Серафимов]],<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106-107.</ref> [[Станислав Шумков]],<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 260</ref> [[Александър Дякович]], служил като председател на дружеството.<ref name="Повестница 36">{{cite book |title= Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония |last= Цанкова |first= Веселина |authorlink= |coauthors= |year= 2012 |publisher= Издателство МС ООД |location= Варна |isbn= 978-954-8493-26-0|pages= 36 |url= |accessdate=}}</ref>
 
В 1900 година дружеството заедно с организацията приема името ''Македоно-одринско''. В дружеството се появява и голямото разделение в освободителното движение на българите в Македония и Тракия между вътрешни - привърженици на [[ВМОРО]] и върховисти - привърженици на [[ВМОК]], като се появяват и вождистки амбиции. В писмо от 27 ноември 1902 година председателят на дружеството [[Георги Каранджулов]] пише: „Злото тук не е толкова в противциците на Вътрешната организация и на истинските патриоти в България, а в ниското умствено и нравствено положение на някои от членовете на настоятелството ни“.<ref name="Повестница 37">{{cite book |title= Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония |last= Цанкова |first= Веселина |authorlink= |coauthors= |year= 2012 |publisher= Издателство МС ООД |location= Варна |isbn= 978-954-8493-26-0|pages= 37 |url= |accessdate=}}</ref>
В 1900 година дружеството заедно с организацията приема името ''Македоно-одринско''. На 30 януари 1903 година МОО е разтурена заедно с всички дружества в страната, включително Варненското. Дружеството е възродено като ''Варненско макодоно-одринско благотворително братство'', част от новооснования [[Съюз на македоно-одринските благотворителни братства]].
 
В 1900 година дружеството заедно с организацията приема името ''Македоно-одринско''. На 30 януари 1903 година МОО е разтурена заедно с всички дружества в страната, включително Варненското. Дружеството е възродено като ''Варненско макодоно-одринско благотворително братство'', част от новооснования [[Съюз на македоно-одринските благотворителни братства]].
 
== Бележки ==