Лазар Хребелянович: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 17x тире-числа, 9x 6lokavica, 6x кавички, 5x А|АБ, 12 интервала (ползвайки Advisor)
Fruzhin (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 66:
 
Османска войска, преминала необезпокоявана през териториите на османските васали, влиза в Моравска Сърбия през [[1381]]. Тя е пресрещната от верните на княз Лазар благородници [[Цреп Вукославич]] и [[Витомир]] в битката при [[Дубравница]], водена в близост до [[Парачин]].<ref name=":9" /> През [[1386]], самият османски [[султан]] [[Мурад I]] повежда много по-голяма армия, която превзема [[Ниш]] от Лазар. Не е сигурно дали сблъсъкът между армиите на Лазар и Мурад при [[Плочник]] се случва преди или след превземането на Ниш.<ref>Reinert 1994, стр. 177</ref> Лазар отблъсква Мурад. След смъртта на Лайош Велики, в [[Кралство Унгария]] избухва [[гражданска война]]. Предполага се, че Лазар участва в нея като противник на принц [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]]. Османската заплаха нараства, а Сигизмунд печели все по-голяма подкрепа в Унгария. Лазар подписва мир със Сигизмунд, който е коронясан като крал през [[март]] [[1387]]. Мирът е договорен, може би през 1387, с женитбата на дъщерята на Лазар, Теодора, с [[Никола II Гарай]], влиятелен благородник в Унгария, подкрепил Сигизмунд.<ref>Fine 1994, стр. 395 – 98</ref> През същата година, друга дъщеря на Лазар, Елена, се омъжва за Джурадж Страцимирович Балшич. Година по-рано пък Драгана се омъжва за [[Александър Шишман|Александър]], син на българския цар [[Иван Шишман]].<ref name=":5" /><ref name=":9" />
 
==== Косовска битка ====
След битката при [[Плочник]] през [[1386]] за Лазар става ясно, че решителна битка с [[Османска империя|османците]] е неизбежна. След посписването на мир със [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]], за да избегне проблеми със северните съседи, князът си осигурява подкрепата на [[Вук Бранкович]] и [[Твърдко I|Твърдко]].<ref name=":9" /><ref name=":10">Fine 1994, стр. 409–14</ref> Царят на всички сърби и [[Босна]] също очаква по-голяма [[офанзива]], тъй като армията му, водена от [[Влатко Вукович]], разбива голяма османска войска в битката при [[Билеча]] през [[1388]].<ref name=":11">Fine 1994, стр. 408</ref> Голяма османска армия водена от [[Мурад I|султан Мурад]], от около между 27,000 и 30,000 души, напредва през земите на [[Константин Драгаш]] и през [[юни]] [[1389]] пристига в [[Косово поле|Косово]] близо до [[Прищина]], на територията на Вук Бранкович. [[Османска армия|Османската армия]] е посрещната от войските водени от княз Лазар, между 12,000 и 30,000 души. Те се състоят от войската на Лазар, на Вук Бранкович и контингент изпратен от Твърдко и воден от Влатко Вукович.<ref name=":9" /><ref name=":10" /> [[Косовска битка|Косовската битка]], най-известната в сръбската средновековна история,<ref name=":11" /> се случва на [[15 юни]] [[1389]]. В свиреп бой и тежки загуби за двете страни, княз Лазар и султан Мурад са убити.<ref name=":9" /><ref name=":10" />
 
Информацията относно развитието и изхода на Косовската битка е непълна в историческите извори. Най-вероятно тя завършва без победител. Въпреки това тежките загуби са пагубни за сърбите, които хвърлят в боя почти цялата си военна мощ.<ref name=":9" /><ref name=":10" /> Макар че Сърбия при княз Лазар е икономически просперираща и с добра военна организация, тя не може да се сравнява с Османската империя по територия, население и икономика.<ref name=":9" /> Лазар е наследен от най-стария си син [[Стефан Лазаревич]]. Тъй като той е все още в невръстна възраст, след смъртта на Лазар, [[Моравска Сърбия]] е управлявана от майката на Стефан, [[Милица Хребелянович|Милица]]. Тя е нападната от север, пет месеца след Косовската битка, от войските на крал Сигизмунд. Щом османските войски достигат отново Сърбия през лятото на [[1390]], Милица приема васалитет. Тя изпраща най-малката си дъщеря, Оливера, в харема на султан [[Баязид I]]. Вук Бранкович става османски васал през [[1392]]. С това всички сръбски земи, с изключение на [[Захумлие]], управлявано от Твърдко, падат под властта на [[Османска империя|Османската империя]].<ref name=":10" />
 
== Източници ==