Геза Фехер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 27:
Един от основоположниците на прабългаристиката.Взема дейно участие в археологическите разкопки в [[Плиска|Абоба-Плиска]], [[Преслав]], [[Мумджилар]] , Енидже и най-вече [[Мадара (археологически резерват)|Мадара]]. Проучва основно [[Мадарски конник|Мадарския конник]]. Научното му творчество от междувоенния период е посветено на [[прабългари|прабългарската култура]], разчитане на [[Мадарски надписи|надписа]] върху Мадарския релеф и историческите връзки между прабългарите и старомаджарите. Пътува до близки и най-далечни места, за да търси паметниците на гкултурата на прабългарите и претърпява много несгоди: в Бесарабия и Добруджа е задържан четири пъти от румънските власти; обхожда Гърция, Турция и Сирия, минава през сирийската пустиня до Багдад и оттам преброжда цяла Персия, кадето го нападат въоръжени кюрди. Работи всеотдайно за сближаването на българския и унтарския народи като учен и човек в унгарската дипломатическа мисия. С научните си разработки обнародвани не само на български и унгарски език, но също на немски и френски, Геза Фехер има изключителни заслуги за създаването в Европа на широк обществен интерес към прабългарите.
Доказва ролята и значението на прабългарите не е само в това, че те са дали организация и култура на маджарите, но и че са организирали народите от източната и средната част на Балканския полуостров в трайна държава.<ref name=":0" /> Според него прабългарската култура и сродната й и напреднала под нейно влияние старомаджарска култура поставят основата на източната европейска цивилизация.
''"Древните българи са този народ, който заедно с викингите допринесе най-много за организиране и оформяна на цивилизацията на цяла Източна Европа."'' <ref>[http://www.pamettanabulgarite.com/page/4155162:Page:344547 Паметта на българите, Витоша нюз]</ref> Осигурява в 1934 г. дарение от унгарските фабрики „Telefongyár” и „Ganz-Danubius” в рязмер на 10 000 лева за изследването на Мадарския конник, в 1937 г. той така е представя Мадара на полския министър Енджеевич, че и той подарява 3000 злоти „за разкрасяването на старините”. Фехер който се ползва и със статут на служител на унгарската легация е важен фактор в развитието на българс-унгарските културни взаимоотношения, той създава първите българо-унгарски дружества за двустранно културно сътрудничество: Българо-унгарско дружество (1930), Българо-унгарски академичен клуб (1935), Българско научно дружество за изследване на историческите и културните връзки между България, Унгария и Изтока (1938). Става един от основателите на Института по унгарисгика при Софийския университет (1943) - предшественик на Унгарския културен институт, дейно участва и в подготовката и подписванетона първата унгарско-българска културна спогодба (1941 г.). След съветизацията на България е обявено, че професэрът е ''„създал расова теория в българската археология”'' , обявен е за „''чужд политически агент у нас”'' <ref>Известия на Археологическия музей, С., 1950, кн. XVII, с. 431-480.</ref> и комунистическата власт не го допуска повече в страната. Отива си от този свят ненавършил 65 години на 10 април 1955 г. в Будапеща. ==Трудове==
| |||